Магьосническа ярост

Беше като сцена от Кинг Конг. Тя бе любимата на чудовище, а той възнамеряваше да я пази от останалите чудовища.

Сюрреалистично. Сарафина не бе сигурна дали трябва да се чувства облекчена точно сега или много, много притеснена.

Двамата Атрика се търкаляха по пода, а звуците на животинска кръвожадност изпращаха тръпки през тялото й.

Тео се появи от лявата й страна и тя на практика скочи в обятията му.

— Добре си — проплака тя. От главата му течеше кръв.

Той почти я пренесе встрани от битката, в другия край на стаята и към вратата.

— Престанете! — изрева Стефан в средата на стаята. Нищо не се случи.

Главният вещер избълва цял поток на френски, а после:

— Спрете! Аз ви управлявам и аз командвам тук. Всичко свърши!

Удивени, Сарафина и Тео гледаха как един по един Атрика спират да се бият. Стефан наистина командваше Атрика.

Всеки един от дааеманите в стаята прекратиха битките си, освен Бей и червенокосият. Скоро ръмженето им беше единственият звук.

Навсякъде около тях магьосниците от Сборището и няколкото останали вещери се изправиха от пода и докуцукаха до безопасно място, от което да наблюдават случващото се.

— Бей! — изрева Стефан.

Битката между двамата Атрика най-накрая приключи. Голямата глава на Бей се завъртя и спря поглед на Тео, който бе обвил ръце около кръста на Сарафина.

Бей изръмжа и тръгна към тях. Тео застина и изтегли магия, също както и тя.

— Мир, Бей, остави я да се позабавлява. — Стефан се усмихна бавно, държейки главата си с ръка там, където я бе ударил в масата, върху която го катапултира тя. Фиксира погледа си върху нея и студена малка усмивка заигра на устните му. — Скоро тя ще е изцяло твоя. Не бих могъл да измисля по-подходящо наказание.

Стефан щракна с пръсти.

— Allez!21 Някой да ме махне от тук.

Един дааеман Атрика се пресегна, докосна рамото му и всички изчезнаха, дори Бей, оставяйки само нещастните бодигардове на Стефан и шофьора на лимузината.

Стаята потъна в тишина, ако не се броят редките хленчене и стонове от болка.

Сарафина огледа разрушението, мислейки си колко прилича на бойно поле след война.

Тео я завъртя с лице към себе си.

— За какво те иска Бей?

Страхът се надигна в нея, а после се спусна като студен, твърд камък в стомаха й.

— Иска да износя децата му.

Тео не каза нищо в отговор, но хватката му върху раменете й се затегна.

Адам се приближи към тях, помагайки на Клеър, която си бе изкълчила коляното в боя.

— Какво каза?

Сарафина поклати глава и внимателно се измъкна от хватката на Тео.

— Явно има недостиг на женски Атрика и имат проблеми с отвличането на женски дааемани от другите видове. Следващата най-добра алтернатива е жена аеамон. Бей ме е видял в Чикаго и си ме е харесал. — Тя изсумтя. — Каза, че знаел, че съм плодовита и че съм достатъчно силна да износя читаво дете. — Гласът й прозвуча тънък и горчив.