Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— И двете са много силни магьосници и са под закрилата на Томас Монахан. Мира му е братовчедка, а Изабел му е жена. Как предполагаш, че ще се добереш до тях?
Бей се размърда до Стефан. Помръдна за пръв път.
Тя се облегна назад в креслото си.
— О. Възнамеряваш да използваш Бей.
Той я дари с жестока усмивчица и наклони глава.
— Старомодно.
— Говорейки за Бей. — Тя премести погледа си върху Атрика и присви очи. — Нека поговорим малко за теб, става ли? Е? Какво искаш от мен?
Сарафина впери поглед в Бей и отказа да го отмести, без значение колко трепереше от страх. Тя стисна юмруци в скута си, за да го скрие. Ако Бей усетеше ужаса й, това би било като да си играеш с акула във водата.
Или може би би било по-скоро като стриптийз?
— Казах ти в Сборището, преди да запратиш огън по мен — рече Бей. Гласът му бе нисък и равен, безизразен. Бяха й казали, че Атрика се водят по емоциите, но в гласа му такива не се усещаха. — Не искам нищо от теб; просто искам теб.
— Е, Бей. — Тя се приведе напред и повдигна вежда. — Не можеш да ме имаш. Какъв е другият вариант?
Лицето му се замъгли от ярост. А, ето я емоцията. Надигаше се изпод маската на леден стоицизъм. Колко странно познато.
— Нямаш избор по този въпрос.
— Аз съм свободен човек, Бей и няма да бъда принудена да правя нещо, което не искам. Бъди по-точен какво искаш от мен.
О, Боже, сега, след като попита, вече не бе сигурна дали иска да узнае отговора.
— Искам да износиш детето ми.
Тео заби юмрук в таблото на седана на Дарън, докато преминаваха със свирене на гуми през портата на летището, тъкмо навреме за да видят самолета на Стефан да излита.
Ако велосипедът му бе тук, щеше да може да избегне трафика и щеше да пристигне по-рано. Въпреки че пристигането по-рано нямаше да има особено значение, освен ако не възнамеряваше да се скрие в багажното отделение.
Тео наблюдаваше със свит стомах как самолетът излита и се извисява в синьото небе.
— Дотук с ползата от омагьосания медальон. — Дарън спря колата. — Имаме нужда от алтернативен план и то бързо.
— Ще се доберем до разписанието и ще видим къде отиват. — Той направи пауза, гледайки как самолетът се изгуби в хоризонта. — После ще ги последваме.
Дарън наблюдаваше отдалечаването на самолета.
— И ще се обадим на Томас.
— Наистина ли мислиш, че ще те взема през целия път до крайната ми дестинация? — каза Стефан, когато спряха пред невзрачен, но въпреки това очевидно луксозен хотел в центъра на Луисвил, Кънектикът. Колата спря на стръмната калдъръмена улица, а от двете й страни се издигаха офис сгради и притискаха хотела помежду си. — Имам да върша важна работа. Такава, за каквато още не мога да ти се доверя.
— Това мога да го разбера.
Стефан планираше да я остави в този хотел, докато не си свърши работата. Беше много хубаво място с антични орнаменти.
Сарафина все още трепереше след разговора си с Бей на самолета. Нещата, които й каза, бяха блокирали мозъчните й функции и чак сега си ги възвръщаше.
Бей й бе казал най-различни неща, които тя никога не бе искала да узнава и абсолютно никога не е искала да касаят нея. Неща, които я караха да мечтае — не, да копнее — за дните на невежество, когато нямаше представа, че е магьосница, когато прекарваше дните си в малка кабинка, въвеждайки данни до забрава.
Вместо това Атрика бе решил, че е подходяща за разплод. Та тя дори нямаше широк ханш. Налудничав кикот се надигна в нея. Да, когато дааеман те набележи за своя половинка, следва кратък миг на лудост. Това бе още едно от онези неща, които не искаше да научава от първа ръка. Сарафина смяташе, че лудостта е нормална… ако имаше нещо нормално в ситуация като тази. Ако Бей получеше каквото иска и я направеше своя партньорка, може би щеше да извади късмет и да се побърка нацяло. Така нещата със сигурност щяха да станат по-поносими.
— Добре ли си?
Тя фиксира с поглед Стефан.
— Със сигурност не съм добре.
Стефан изцъка с език.
— Ако се присъединиш към нас, ще направя всичко по силите си да те опазя от Бей.
— Да, продължаваш да го повтаряш. — Тя се изсмя отново, но този път си беше напълно нормално. — Очакваш ли да повярвам на това?
Двамата бодигарда също бяха в лимузината, но красноречиво игнорираха разговора им.