Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Стефан разпери ръце.
— Чу историята на Бей. Той те видя пръв, скъпоценна, неоткрита огнена магьосница. Могъща и невежа за способностите си, чакаща само да бъде оформена от ръцете на Дъскоф. Бей беше този, който привлече вниманието ни към теб и пръв те набеляза. Аз ще съм този, който ще се опита да те измъкне от влюбените му лапи. Искаме те за себе си.
Сарафина го прониза с поглед и присви очи.
— Значи сега знам какво иска от мен Бей, но какво искаш ти от мен, Стефан?
Стефан се приведе напред.
— От теб искам това, което искам и от всички останали членове на Дъскоф — кръвта ти, потта ти и може би дори живота ти. В замяна на лоялността и отдадеността ти, ти ще получиш богатства и удобства, каквито дори не си си представяла. — Той направи пауза колкото един удар на сърцето. — И за теб, Сарафина, сила. Ти си една от най-могъщите огнени магьосници, с които съм се сблъсквал. Бих искал да си до мен. Би могла да бъдеш високо в йерархията на организацията. — Той повдигна вежда. — Фактът, че те искам толкова силно, е още една причина да те държа далеч от Бей. Трябва да си спокойна.
Сарафина преглътна поредния пристъп на смях. Да, Стефан Фошо да я пожелае за своята организация от вещери бе много успокоително.
Шофьорът на лимузината отвори вратата й. Тя хвърли поглед към вратите на хотела, а след това се обърна обратно към Стефан.
— Вземи ме с теб.
Стефан поклати глава.
— Не, цвете мое. Твърде рано е. Живяла си с врага със седмици. Повлияли са ти. Колкото и да искам да ти вярвам, не мога да те допусна до плановете си засега; те значат твърде много за мен. Има стая, запазена за теб. Настани се, разходи се из магазините на хотела и си купи някои дрехи. Тук разполагат с изненадващо хубави дрехи. — Той извади пачка банкноти и й я подаде. — Сметни го за подарък от мен. Ще говорим повече, когато се върна.
Тя позволи на шофьора да й помогне да слезе от лимузината и наблюдава как потегля.
— По дяволите, — възкликна гласно тя, когато един от портиерите се приближи до нея. — По дяволите, по дяволите, по дяволите!
— Мога ли да ви помогна, госпожице? — попита портиерът.
Точно тогава пред хотела спря мотор. Не беше Харли като на Тео. Червен пистов мотор. От онзи вид, който би накарал Тео да злобее. Но изглеждаше бърз. Бързото беше добро. Колко различен можеше да е един пистов мотор от един Харли? Добре, вероятно много по-различен. Въпреки това бе карала Харлито на Тео за кратко. Това съвсем не я правеше експерт по каране на мотор.
Но случаят бе спешен.
— Не — отвърна тя на портиера, а очите й бяха приковани в мотора — но той може и да успее. — Тя се насочи към собственика на мотора, който тъкмо слизаше. Той я огледа с оценяващ поглед. Това беше един от онези случаи в живота й, когато се радваше, че мъжете я намират за привлекателна.
Мъжът бе в средата на трийсетте, вероятно заможен. Добре изглеждащ по един обикновен начин. Пясъчно руса коса и кафяви очи.
— Имам голям проблем и трябва да взема на заем мотора ти. — Тикна му пачката с пари, погълната от чувството, че това няма да свърши работа. — Може ли да използвам мотора ти за няколко часа? — Тикна му и дамската си чанта. — Ето документите ми, кредитните карти, всичко. Можеш да ги задържиш, докато се върна.
Той прехвърли пачката, а очите му се разшириха.
— Тук трябва да има близо десет хиляди долара.
Тя кимна, изненадана от количеството, което й бе дал Стефан.
— Само за няколко часа, кълна се.
— Изобщо знаеш ли как да караш такова нещо?
Е, нещо такова. Тя кимна и вдигна поглед към него, вливайки в усмивката си цялата сладка, ангелска невинност, която русата й коса, сините очи и кожата с цвят на праскови и сметана внушаваше. Бе постигнала толкова много в живота си заради начина, по който изглеждаше… нека да подейства още само този път.
Той разклати пачката с пари пред лицето й и се ухили.
— Това са много пари, скъпа, но моторът струва много повече. Откъде да знам, че ще го върнеш обратно?
Тя хвърли поглед надолу по улицата, а лицето й се изкриви от болка, когато стоповете на лимузината светнаха и автомобилът зави зад ъгъла. Ъгх. С всеки миг, в който стоеше тук с този мъж, Стефан се отдалечаваше. Дори вече можеше да е късно да го настигне.
Сарафина върна погледа си обратно върху собственика на мотора.
— Няма как. Моля Ви, господине, спешно е.