Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Ти! — изрева той. — Ти малка кучка такава. Доведе ги право при мен.
Точно тогава един огромен — по дяволите, те всичките бяха огромни — Атрика с дълга, руса коса забеляза новодошлите и запрати голяма доза демонска магия към тях.
— Сарафина! — изрева Тео, точно преди да бъдат разделени. Магьосниците от Сборището се разпръснаха. Сарафина издигна щит и се претърколи надясно, намирайки маса и скривайки се зад нея, когато демонската магия премина като вълна покрай нея, обгаряйки циментеният под на стаята.
В другия край на стаята Тео се изправи на крака и отвърна на огъня, отблъсквайки демона. Купа с някакви билки прелетя покрай нея и се разби в стената, последвана от един демон.
Е. Това не се вижда всеки ден.
Тъмнокожият Атрика се просна зашеметен на пода за няколко секунди, след което я забеляза и изръмжа. Сарафина се изправи с усилие на крака и приготви силата си. Очевидно не можеше да се крие зад масата завинаги.
Тя порази демона Атрика с нажежен до бяло огън, преди той да успее да се съвземе напълно, стараейки се да запомни, че този път не трябва да впряга цялата си сила наведнъж. Демонът започна да вие, смъртоносно ранен, а Сарафина отстъпи назад през отломките.
Завъртайки се бавно на пети, тя огледа стаята. Хаосът бе навсякъде. Стаята бе пометена в битката. От лявата й страна Тео и Адам атакуваха един Атрика като екип. В другия край на стаята няколко дааемана бяха обградили Клеър. Тя беше силна магьосница, но очевидно бе в беда. Спомняйки си историята на Клеър с дааеманите, Сарафина се втурна през стаята, надигайки силата си, за да й помогне.
Преди да стигне до тях, Стефан я сграбчи за блузата и я завъртя с лице към себе си.
— Как го направи? Как ме откри тук? Как?
Сарафина заби ръцете си право в гърдите му и насочи огнената магия директно от седалището на магията си към неговото. Стефан блокира със собствената си сила в последния момент, но силата на удара го запрати назад. Удари се в масата, преобърна се през нея и остана да лежи неподвижен.
Едва избегнала тази атака и един двуметров дааеман с катранено черна коса я сграбчи за ръката толкова здраво, че едва не я счупи. Тя проплака от болка, когато той я завъртя и я запрати в една маса. Болка изригна в стомаха й и тя устоя на желанието да се свие на пода. Нямаше начин да използва силата си. Бе останала беззащитна.
Тогава Тео се оказа до нея, издърпвайки чудовището. Чуваше го как я вика, но не можеше да му отговори. Сарафина притискаше ръка до корема си и поемаше дълбоко въздух, за да се възстанови. С периферното си зрение видя как Тео атакува чернокосия дааеман с всичко, с което разполагаше.
Веднага щом можа, Сарафина изтегли магията си и я запрати към гърба на Атрика. Изригна огън и той се строполи с мощен рев, пушейки. Тео срещна погледа й за момент, преди друг Атрика да отвлече вниманието му. Тео щеше да се погрижи за него. Тревожеше се за Клеър и за нейните трима.
Адам също бе зает с атакуващ дааеман, но продължаваше да хвърля тревожни погледи към Клеър. Проследи погледа на Адам и видя Клеър да се върти, очевидно уморена и изтощена. Тримата Атрика я наобиколиха, гледайки я от високо, усещайки отпадналостта й като аромат, носен от вятъра.
Като цяло явно Атрика бяха надвили Клеър. Ако станеше на тяхната, бившата прислужница на Кае на Итрай нямаше да си тръгне от тук жива. Това беше очевидно. Бяха се съюзили срещу нея дори повече отколкото срещу Мира, която бе другата най-силна магьосница в стаята.
Не, дааеманите знаеха коя е Клеър. Знаеха, че тя носи елиума и бе причинила смъртта на някои от най-добрите им воини.
И бяха адски ядосани.
Сарафина се гмурна напред, заставайки пред червенокосия дааеман, който явно възнамеряваше здравата да изтезава Клеър, преди да я прати на Юдай и обратно. В същото време издигна стена от нагорещен до бяло огън между себе си и Клеър. Тя на практика се сблъска с Адам, който се откопчваше от битката. Той обви ръце около Клеър и отскочи встрани, претъркулвайки я далеч от Атрика.
Огънят я разделяше от атакуващите дааемани, но Сарафина знаеше, че няма да издържи дълго. Тя се запрепъва назад, докато събираше още енергия. Това, което правеше, бе еквивалентът на това да дразни гризли със сьомга.
Познайте кой беше сьомгата!?
— Сарафина! — Тео се биеше с Атрика от дясната й страна, хвърляйки бързи погледи през рамо към нея. — Сарафина!
— Добре съм! — извика му в отговор тя.