Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Дарън тръгна обратно към сечището.
— Да го направим.
Останалите мъже го последваха.
— Просто така? — Сарафина забърза след тях. — Сега веднага?
— Благодарение на теб имаме прекрасна възможност — рече Томас, вадейки мобилния телефон от джоба си. — Имаме елемента на изненадата. Няма да го пропилея. Да го хванем. — Поговори тихо с някого по телефона и после затвори. — Ще пратят моториста да се прибира и ще се срещнем пред сградата след две минути.
О, супер, магическа битка. Сарафина провлачи крака напред, очаквайки предстоящото с много по-малко желание от момчетата.
Нямаше защита на сградата, затова просто нахлуха. Стоманената врата лесно поддаде под крака на Тео, след като беше отслабена с малко магия. Томас направи същото и със задната врата. Планът бе да се срещнат по средата като заклещят в капан всички вътре. С магьосниците щяха да се справят.
Единственият проблем беше дали Бей ще скочи в боя.
Интериорът на сградата бе тъмен и странно пуст, но все пак горчивият аромат на безброй билки се усещаше във въздуха.
— Правят заклинания — промърмори на себе си Тео. — Това е земна магия, но във въздуха има още нещо.
Дарън вдиша дълбоко.
— Демонска магия.
Тео направи крачка напред, държейки Сарафина за ръка. По дяволите, никак не му харесваше това тя да е тук.
— Какво, по дяволите…
Нещо избухна в задната част на сградата, където стълби отвеждаха надолу в мрака. Джак и Адам, и двамата огнени магьосници, пристъпиха пред него, сини пламъци обгръщаха зловещо ръцете и торсовете им, за да осветяват пътя.
Тео си имаше собствено заклинание. Той запали малка, бяла орбита, която се носеше пред него и разсейваше мрака. Той направи знак на Сарафина, която си светеше с огнена топка в ръка, и заслизаха по стълбите.
Не искаше Сарафина да е част от сблъсъка. Щеше да й е за първи път като магьосница от Сборището, а все още не беше свикнала със силата си. Вярно, че, с няколко сътресения по пътя по време на тренировките й, накрая бе усвоила защитната магия, но й липсваше опит. Напрежение сковаваше раменете и гърба му при мисълта да я включи в битка.
Но в битка със Стефан Фошо, колкото и защитникът в него да искаше да я предпази, не можеше да я спре. Не можеше да я ограничава и да взима решения вместо нея. Все пак Сарафина бе показала, че може да се грижи за себе си.
Нищо от това обаче нямаше да му попречи да й пази гърба като ястреб.
Стълбите отвеждаха до дълъг коридор, който свършваше в кръгло пространство с още много коридори. Миризмата на билки ставаше все по-наситена с навлизането им навътре в сградата. Освен това сякаш слизаха все по-надолу в земята. Тео можеше да усети трептенето й, пулсирайки с кръвта му и карайки татуировките му да трептят.
— Мамка му — каза Адам, обръщайки се. — Това място е като призрачната къща на щата.
— Какво прави тук Стефан? — промърмори Джак.
— Тъмно е, в земята и се усеща променена земна магия. Мирише на дааеманска магия. — Тео направи пауза. — Тук правят заклинания с Бей.
Звукът от удар в пода и викове дойде от дясната им страна. Надигна се аромат от комбинирана магия на елементите, задушавайки всичко останало. Очевидно групата на Томас се бяха натъкнали на нещо.
Тео и останалите се втурнаха обратно до общото помещение. Светлина блесна в края на коридора, по който бяха поели. Още едни стълби.
По-надолу в земята.
Стълбите свършваха в голяма зала с циментов под и маси от неръждаема стомана. Битката вече беше започнала. Мебелите бяха строшени, масите преобърнати, билките смазани на пода. Въздушните магьосници — Клеър и Мира — бяха заети.
Миризмата на всички елементи се носеше тежко във въздуха, заедно с… заедно с…
— Не — ахна Сарафина до него. — Не може да бъде.
Но беше.
Стаята не бе пълна с вещери, призоваващи демонска магия с Бей, както предполагаха.
Стаята бе пълна с Атрика.
21
Най-големият им кошмар се бе сбъднал. Чудовищата вече не бяха на цял един свят разстояние, те бяха тук. Сарафина, също като останалите магьосници от Сборището, остана безмълвна пред тази гледка.
Нямаше никакво значение, че би трябвало да е невъзможно толкова много дааемани Атрика да са на Земята; те някак си се бяха озовали тук.
Стефан се извърна от мелето и спря погледа си на нея.