![Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/2/povelitel-na-senkite-bg-download.jpg)
Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Тя сложи ръце от двете страни на лицето му, дланите й бяха върху ямките на бузите му — и се удиви от мекотата там, където Диего имаше набола брада, драскаща кожата й. Остави този път той да я намери, обгръщайки я с лявата си ръка, откривайки устните й със своите.
Звезди изригнаха зад клепачите й. И то не какви да е звезди, а пъстроцветните звезди на елфическото царство. Видя облаци и съзвездия; вкуси нощния въздух върху устните, които се движеха жадно върху нейните. Все още шепнеше несвързано името й между целувките. Свободната му ръка се обви около кръста й и се плъзна нагоре. Простена, когато нейните пръсти намериха яката на ризата му и помилваха ключицата му, докосвайки туптящия пулс на гърлото му.
От устните му се отрониха думи на език, който Кристина не разбра; в следващия миг той лежеше по гръб на тревата, а тя беше върху него и той я притегляше към себе си, вкопчил ръце в гърба и раменете й, и тя се зачуди дали е било по същия начин с Кийрън — не нежно, а яростно. Спомни си как ги бе видяла да се целуват в пустинята зад Института, трескава целувка, сблъсък на тела, разпалил в нея същото желание, което гореше в тялото й и сега.
Гърбът на Марк се изви в дъга и Кристина чу как си пое рязко дъх, когато се плъзна надолу по тялото му, целувайки гърлото, гърдите през ризата му, а после пръстите й намериха копчетата му и тя го чу да се смее задъхано и да изрича името й.
— Никога не съм си и помислял, че ще ме погледнеш дори, не и някой като теб, нефилимска принцеса…
— Невероятно е какво може да направи малко омагьосана елфическа напитка. — Възнамерявала бе думите й да прозвучат закачливо, шеговито, ала Марк се вкамени под нея. Миг по-късно, с едно бързо и изящно движение, вече седеше на поне една крачка разстояние, вдигнал ръце, сякаш за да я задържи настрани.
— Елфическа напитка? — повтори.
Кристина го погледна изненадано.
— Сладката напитка, която мъжът с котешкото лице ми даде. Ти я опита.
— В нея нямаше нищо — каза Марк необичайно рязко. — В мига, в който устните ми докоснаха кожата ми, разбрах, че е просто сок от калина, Кристина.
Кристина потръпна лекичко, както от гнева му, така и от осъзнаването, че всичко, което беше направила току-що, не беше обвито от замайващата пелена на магията.
— Но аз си мислех…
— Мислеше си, че ме целуваш, защото си опиянена — довърши Марк вместо нея. — Не защото го искаше, или защото наистина ме харесваш.
— Но аз те харесвам. — Надигна се на колене, но Марк вече беше на крака. — Харесвам те, откакто те срещнах.
— Затова ли отново се събра с Диего? — попита Марк, а после поклати глава и отстъпи назад. — Може би не трябва да го правя.
— Кое? — Кристина се изправи, олюлявайки се.
— Да бъда с човек, който лъже — отвърна Марк безстрастно.
— Но ти също лъжеш. Лъжеш за това, че си с Ема.
— Лъжа, в която ти също участваш.
— Защото е необходима — заяви Кристина. — За доброто и на двамата. Ако Джулиън не беше влюбен в нея, нямаше да е нужно да мисли…
Тя млъкна, а в сенките Марк пребледня.
— Какво каза?
Кристина закри устата си с ръка. Чувствата на Ема и Джулиън един към друг бяха толкова неразделна част от онова, което знаеше за тях, че й беше трудно да си спомни, че останалите не го знаеха. Та то бе толкова очевидно във всяка тяхна дума, всеки жест, дори и сега; как бе възможно Марк да не знае?
— Но те са парабатаи — каза объркано. — Незаконно е. Наказанието… Джулиън не би го направил. Просто не би го направил.
— Толкова съжалявам. Не трябваше да казвам нищо. Просто догадка…
— Не беше догадка. — Марк се извърна от нея и си проправи път навън между клоните на дърветата.
Кристина го последва. Той трябваше да разбере, че не бива да казва нищо на Джулиън. Предателството тежеше в гърдите й като камък, унижението — забравено заради страха за Ема и осъзнаването на онова, което бе направила. Тя излезе изпод клоните, а сухите ръбчета на листата одраскаха кожата й. Миг по-късно вече бе на зеления хълм и видя Джулиън.
Събуди го музиката — музиката и обгърналата го топлина. Толкова отдавна не бе изпитвал подобна топлина, нито дори нощем, увит в одеялата си.
Джулс примига и отвори очи. Отнякъде в далечината долиташе музика, ефирните й нишки рисуваха плетеница по небето. Той обърна глава и потръпна от така познатата гледка на Ема до себе си. Главата й бе отпусната върху якето й, ръцете им — сплетени на тревата между тях, загорелите му от слънцето пръсти — здраво стиснати между нейните.