Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
По стръмен и самотен път, де злите ангели летяти в здрачини Кумирът Нощ издига трон на черна мощ —дойдох аз тук във таз земя —от Туле — края на света, —от онзи край, де Сън витай, и сред мъгли забулен дреме —вън от Пространство — вън от Време.
Там дремят страшни бездни — долини — пещери;текат реки безбрежни в титанските гори,чиито странни форми очите не разкриват,затуй че с капки тъмни мъглите ги обливат;там планини издигат високо мощен стан,готови пак да рухнат сред някой океан;морета там изригват с гнева на вечни буривълни — и с тях достигат горящите лазури;там езера, в които спят паднали звезди,разстилат морно-мъртви, заглъхнали води —води тъй морно-мъртви и тъй безмълвно ледни —под сняг, над тях посипан от лилиите бледни.Но там, до езерата с погребани звезди,които в скръб разстилат заглъхнали води —води безмълвни — морни — и мъртви — и вледенив снега на лилиите, от вечен сън обвени —до планините тъмни — и там, до бистри вир,що ромоли тъй глухо и ромоли безспир —до мрачните дъбрави — до черните блата,де гущери и змии изскачат през нощтадо върха, де живеят в обител над скаливещиците зли!До всеки кът и ъгъл, магесан и потаен,там пътникът ще срещне на всяка стъпка, смаян,рой спомени от дните в живота неживян —видения въздушни, обвити в бял саван,които тръпнат — стенат из вечен път към Заники мълком отминават учудения странник —видения — другари, които по-предиоттук — Небето грабна, Земята похити.
Но за духа — измъчен из мрака да блуждай —и за сърцето морно, преситено да страда,там е целебен край! — И рай! —И Елдорадо!
Но пътникът щом дойде във таз страна — той сам,той сам не смей открито да гледа всичко там;и нейните вълшебства е слаб да различи:навеки те са скрити за тленните очи!Че властно техни Цар им навеки заповедада не повдигат нивга ни клепка, ни чело!И затова душата измъчена ги гледатам винаги през тъмно, опушено стъкло…
По стръмен и самотен път,де злите ангели летяти в здрачини Кумирът Нощиздига трон на черна мощ —дойдох аз в родните местаот Туле — края на света.
Едгар Алан По, „Страната на сънищата"[1]
1
ЗАГЛЪХНАЛИ ВОДИ
Кит едва наскоро бе научил какво е млат, а сега над главата му висеше цяла полица с такива — лъскави, с остри шипове и смъртоносни.
Никога не бе виждал нищо подобно на стаята с оръжия в Лосанджелиския институт. Стените и подовете бяха от сребристобял гранит, гранитни островчета се издигаха из цялото помещение, придавайки му вид на оръжейна експозиция в музей. Имаше тояги и боздугани, находчиво изработени бастуни, огърлици, ботуши и подплатени якета, които скриваха тънки, плоски остриета, предназначени за пронизване или хвърляне. Утринни звезди, покрити с ужасяващи шипове, и арбалети от всякакви видове и с всевъзможни размери.
Гранитните острови бяха отрупани с купчинки лъскави инструменти, изработени от адамас, подобния на кварц материал, който ловците на сенки добиваха от земята и който единствено те знаеха как да превърнат в мечове, ножове и стилита. Най-интересна за Кит беше полицата с камите.