Повелител на сенките [bg]

Едва бе обвил пръсти около дръжката на оръжието, когато си спомни — то не действаше тук.

— Остави го на мира! — изкрещя някой. — Махни се от брат ми, лиананши!

Беше Марк, който тъкмо излизаше от една малка горичка, следван от Кристина. В ръката си държеше кама.

Елфическата жена се разсмя.

— Оръжията ти няма да подействат в това царство, ловецо на сенки.

Нещо изщрака и сгъваемият нож на Кристина изникна в ръката й.

— Ела и изречи предизвикателството си пред моето острие, могилна жено.

Феята се дръпна назад, изсъсквайки, и Джулиън видя собствената си кръв по зъбите й. Усети, че му се завива свят от прилошаване и гняв. Тя се обърна рязко и изчезна само за миг, сиво-черно петно, спуснало се по хълма.

Музиката беше спряла; танцьорите бяха започнали да се разотиват. Слънцето залязваше, върху земята бяха легнали гъсти сенки. Каквото и да бе онова там долу, очевидно не обичаше нощта.

— Джулиън, братко. — Марк забърза към него, очите му бяха разтревожени. — Изглеждаш болен… седни, пийни малко вода…

Отнякъде по-нависоко долетя тихо изсвирване. Джулиън се обърна и зърна Ема да стои на хребета, закопчавайки ножницата на Кортана. Джулиън видя облекчението върху лицето й, когато ги забеляза.

— Чудех се къде сте се дянали — каза тя, докато слизаше забързано по склона. Усмивката й, когато ги погледна, беше пълна с надежда. — Притесних се, че може да сте хапнали елфически плодове и сега да тичате голи по моравите.

— Никаква голота — увери я Джулиън. — Никакви морави.

Ема пристегна ножницата на Кортана. Косата й беше прибрана на дълга плитка, от която се бяха спасили само няколко светли кичура. Тя обходи с поглед напрегнатите им лица и кафявите й очи се разшириха.

— Всичко наред ли е?

Джулиън все още усещаше пръстите на феята по себе си. Знаеше какво представляваха лиананшите — диви феи, които приемаха очертанията на онова, което искаш да видиш, съблазняваха те и се хранеха с кръвта и кожата ти.

Добре, че той бе единственият, видял Ема. Марк и Кристина несъмнено бяха видели феята в истинската й форма. Това поне бе едно унижение и една опасност, която им беше спестена.

— Всичко е наред — отвърна той. — Най-добре да тръгваме. Звездите започват да изгряват, а ни чака дълъг път.