Повелител на сенките [bg]

— Значи, през всичките тези години е бил Джулиън — каза Ливи. — Той е ръководил Института. Вършил е всичко. Изпълнявал е задълженията на Артър.

Кит си спомни пътуването с Джулиън до Пазара на сенките. Не беше прекарал кой знае колко време с втория син на семейство Блекторн, но той открай време му се струваше ужасяващо пораснал, сякаш беше с години по-голям от истинската си възраст.

— Трябваше да се досетим. — Ръката на Тай навиваше и развиваше тънките бели жички на слушалките около шията му. — Аз трябваше да се досетя.

— Не виждаме нещата, които са най-близо до нас — каза Даяна. — Такава е човешката природа.

— Но Джулс — прошепна Ливи. — Той беше едва на дванайсет. Трябва да му е било толкова тежко.

Лицето й блестеше. За миг Кит си помисли, че отразява светлината от прозорците. А после осъзна, че бяха сълзи.

— Винаги ви е обичал толкова много — каза Даяна. — Сам реши така.

— Нуждаем се от него тук — заяви Тай. — Нуждаем се от него сега.

— Аз май трябва да си вървя — обади се Кит. Никога не се бе чувствал по-неловко. Е, може би не никога (да не забравяме инцидента с петимата пияни върколаци и клетката със саламандри на Пазара на сенките), но много рядко.

Ливи вдигна поглед; мокрото й от сълзи лице имаше опасно изражение.

— Не, не трябва. Трябва да останеш и да ни помогнеш да обясним на Даяна за Зара.

— Ама аз не разбрах и половината от онова, което тя каза — възрази Кит. — За главите на Институтите и регистри…

Тай си пое дълбоко дъх.

— Аз ще обясня.

Да разкаже онова, което се беше случило, последователното излагане на фактите, като че ли го успокои. Когато приключи, Даяна прекоси стаята и превъртя два пъти ключа в ключалката.

— Някой от вас спомня ли си още нещо? — попита тя, обръщайки се отново към тях.

— Имаше нещо — обади се Кит, изненадан, че все пак може да допринесе към разговора. — Зара каза, че следващото заседание на Съвета ще бъде скоро.

— Предполагам, че именно на него възнамеряват да съобщят на всички за Артър — рече Ливи. — И да се опитат да сложат ръка на Института.

— Кохортата е влиятелна фракция в Клейва — обясни Даяна. — Гадни типове. Смятат, че всеки долноземец, когото заловят да престъпва Съглашенията, трябва да бъде разпитван и измъчван. Безусловно подкрепят Студения мир. Ако знаех, че бащата на Зара е един от тях… — Тя поклати глава.

— Зара не може да сложи ръка на Института — заяви Ливи. — Не може. Това е нашият дом.

— Не я е грижа за Института — обади се Кит. — Тя и баща й се домогват до властта, която той ще им даде. — Помисли си за всички долноземци, които познаваше на Пазара на сенките, представи си как ги подбират и ги принуждават да носят знаци, жигосани или белязани с идентификационни номера…

— Само че козовете са в Кохортата — каза Ливи. — Зара знае за Артър, а не можем да позволим никой друг да научи. Права е — ще дадат Института на някой друг.