Повелител на сенките [bg]

— Заради теб. — Тя отметна глава назад, за да го погледне, и видя изненадата, пробягала по изразителното му лице. В ъгълчетата на устата му се появиха нежните извивки на удивление. — Заради теб, Марк Блекторн.

Мен? оформиха устните му.

— Бях в розовата градина на майка ми, когато чух какво се е случило с теб — каза тя. — Бях едва на тринайсет години. Тъмната война свършваше, Студеният мир беше обявен. Всички в света на нефилимите знаеха за изгнаничеството на сестра ти и за това, че ти беше изоставен. Прачичо ми дойде, за да ми каже. В семейството ми открай време се шегуваха, че съм мекосърдечна, че лесно се разплаквам, и той знаеше, че се тревожех за теб… така че ми каза: „Твоето изгубено момче вече никога няма да бъде намерено".

Марк преглътна. Емоции се гонеха като буреносни облаци зад очите му; нямаше я у него предпазливостта на Джулиън, защитните му бариери.

— Е, направи ли го?

— Кое?

— Разплака ли се? — попита той.

Все още танцуваха, но сега движенията им бяха почти механични: Кристина бе забравила за стъпките на краката си, усещаше единствено дишането на Марк, пръстите си, сключени зад шията му, Марк в нейните прегръдки.

— Не заплаках — отвърна. — Ала реших, че ще се посветя на отменянето на Студения мир. Не беше справедлив тогава и никога няма да бъде.

Устните му се разтвориха.

— Кристина…

Прекъсна ги глас като гълъб — мек, ефирен и лек, който каза напевно:

— Нещо за пиене, госпожице и господине? Нещо, което да ви разхлади след танците?

Елф с котешко лице — с козина и мустачки — стоеше пред тях, облечен в дрипи от едуардиански костюм. В ръцете си държеше златен поднос, върху който имаше множество малки чашки, пълни с разноцветни течности: сини, червени и кехлибарени.

— Омагьосани ли са? — попита Кристина, останала без дъх. — Ще ми изпратят ли странни сънища?

— Ще утолят жаждата ви, лейди — отвърна елфът. — А единственото, което искам в замяна, е усмивка от устните ви.

Кристина грабна една чаша, пълна с кехлибарена течност. Имаше вкус на маракуя, сладък и тръпчив… тя отпи глътка, преди Марк да избие чашата от ръката й. Чашата падна със звън в краката им, опръсквайки го с кехлибарената течност. Марк я изблиза с език от кожата си, вперил гневен поглед в нея.

Кристина направи крачка назад. В гърдите й се разля приятна топлина. Продавачът на напитки се сопна на Марк, който го отпрати с една монета (мунданско пени) и тръгна след Кристина.

— Спри — каза той. — Кристина, забави крачка, отиваш към центъра на веселието… там музиката ще бъде още по-силна.

Тя спря и му протегна ръка. Чувстваше се безстрашна.

Знаеше, че би трябвало да е ужасена: беше отпила от елфическа напитка и всичко можеше да се случи. Вместо това имаше чувството, че лети. Рееше се, свободна, и единствено Марк я задържаше към земята.