Третият близнак [bg]

Остави колата на един паркинг и се упъти към полицейското управление. Влезе в помпозното фоайе с мраморни пейки и стенописи, изобразяващи различни етапи от историята на Балтимор, и се отправи към администраторката. Каза й, че иска да се види със Стивън Логън, който е арестуван тук. Очакваше, че ще й се наложи да се покара малко, но след като почака няколко минути, при нея дойде млада жена в униформа и я поведе към асансьора.

Въведоха я в стаичка колкото килер. В нея нямаше нищо, което да задържи погледа, с изключение на малкото прозорче на едната стена, разположено на нивото на главата и гледащо към друго такова килерче. Под него имаше ситна решетка, през която да минава звукът. Нямаше начин да предадеш на другата страна каквото и да било, без да пробиеш дупка в стената.

Тя впери поглед в прозорчето. След около пет минути доведоха и Стивън. Тя забеляза, че ръцете му са в белезници, а краката — оковани, като че ли беше извънредно опасен престъпник. Той се приближи към стъклото и надникна. После се усмихна широко.

— Каква приятна изненада! — възкликна. — Всъщност това е най-доброто нещо, което ми се случва през целия ден.

Въпреки бодрото държане, младежът изглеждаше ужасно напрегнат и уморен.

— Как си? — попита го тя.

— Малко пораздърпан. Сложиха ме в една килия с някакъв убиец с ужасен махмурлук. Страх ме е да заспя.

Сърцето й се преизпълни с жалост. Но трябваше да си напомни, че този човек може да е изнасилил Лайза.

— Колко още ще те държат тук?

— Утре съдията ще разглежда пускането ми под гаранция. Ако не ме освободи, ще трябва да чакам резултата от ДНК теста. За това отивали три дни.

Споменаването на ДНК й напомни целта на свиждането.

— Днес се видях с твоя близнак.

— И какво?

— Няма никакво съмнение, той е твой двойник.

— Може би той е изнасилил Лайза Хокстън.

Джийни поклати глава.

— Ако е избягал от затвора за уикенда — да. Но той е бил там и още е.

— А не може ли да е избягал и после да се е върнал? Просто за да си осигури алиби.

— Твърде фантастично звучи. Ако Денис избяга от затвора, нищо не може да го накара да се върне обратно.

— Май си права — съгласи се Стив мрачно.

— Искам да ти задам няколко въпроса.

— Питай.

— Кога беше рожденият ти ден.

— 25-и август.

Точно така бе написала и Джийни. Може би пък да не е разбрала датата на Денис.

— А случайно да знаеш къде си роден?

— Да, тогава татко е бил на служба във Форт Лий, Вирджиния, и аз съм се появил на бял свят в тамошната военна болница.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Мама е писала за това книга, казва се Да си имаш бебе. — Той присви очи по начин, който започна да й става все по-познат. Означаваше, че се опитва да разбере мисълта на събеседника си. — А къде е роден Денис?