Виелица на сенките [bg]

Десетки черни стълбища се издигаха нагоре или, усуквайки се в спирала, слизаха надолу. Сред тях нямаше никакво разнообразие, бяха абсолютно еднакви, сякаш архитектите са се подчинявали на някаква сурова и неразбираема за мен система. Много дълго време вървях покрай тях, като понякога докосвах с пръсти студения камък и се вслушвах в тишината. Ониксът поглъщаше всички звуци. Във всеки случай поне аз така си мислех, докато не чух вик. Даже не го чух, а по-скоро го почувствах. Викът беше кратък, спря секунда след като го чух, а и разстоянието беше твърде голямо. Спрях и се заслушах. Минутите минаваха, но повече викове не се чуха. Минах през цялата Стълбищна зала, после през още няколко зали, докато накрая се озовах пред вход на зала, където имаше светлина, и бързо изгасих моята „светлинка“. Кълна се във всички богове, но следващата зала не беше посочена в картите. Входът й по височина и ширина не отстъпваше на Портите. И отново, както при залите на Заспалото Ехо, ме посрещнаха две статуи. Отляво — елф, отдясно — орк. Двуръчният меч на орка беше счупен и Първият с безстрастна физиономия изваждаше със стилет дясното си око. На мястото на лявото вече зееше празно очно гнездо. Бях потресен — огромната, около пет човешки ръста, статуя изглеждаше като жива. Скулпторът (както, впрочем, и всички останали строители на Храд Спайн) е бил надарен с талант от самите богове. Елфът беше запазил меча си цял, но оръжието демонстративно лежеше в босите му крака, с дръжката към мен. Аз се подсмихнах (не всеки ден ще видиш как един елф доброволно се отказва от оръжието си!). Очите си елфът явно беше решил да ги запази и да не пъха в тях разни остри предмети, така че просто ги беше покрил с ръце. М-да… Иди разбери какво са искали да кажат строителите с тези статуи! На пода отново се виждаха надписи. Вече се канех да продължа, но издълбаните в плочките букви блеснаха със сива перлена светлина, сякаш ме зовяха да им обърна по-голямо внимание. Е, обърнах им.

Отначало това бяха оркски завъртулки, после те примигнаха, пръснаха се и се събраха в квадратчета, кръгчета и триъгълничета, каквито използваха за писменост джуджетата и гномите. Още няколко мига и гномските символи се смесиха помежду си и незнайно как се превърнаха в човешки букви, след което окончателно замряха, блещукайки като перли.