Виелица на сенките [bg]

Кехлибарено топли стени и малобройни магически фенери, които едва разпръскват мрака в залите. Слава на Сагот, сега поне няма да хабя от „светлинките“ си — имаше предостатъчно светлина, за да продължа свободно пътя си. Въпреки полумрака в този сектор на Костните дворци, в залите, заредили се след Оранжевата пещера, се усещаше уюта и топлината на домашно огнище. Вероятно това усещане се създаваше от кехлибара, с който строителите бяха облицовали стените на залите. Кехлибар ли? Всъщност изобщо не бях сигурен. В цяла Сиала нямаше такова количество кехлибар. Това беше нещо друго, макар и много приличащо на кехлибар. Някакъв друг камък, но със същите като на Сълзите на дърветата (така орки и елфи наричат кехлибара) цвят и наситеност. Някакъв вид кварц? Или слюда? Не знам.

Безкрайни шарени стени, изпъстрени с доста небрежни рисунки. Рисунките представляваха нещо като хроники. Пред мен се разстилаха повече или по-малко значими събития от историята на Сиала от Неназовимия само знае колко хилядолетия. Но нямах нито време, нито желание да разглеждам цялото това творчество на орки и елфи. Нямах излишни милион години.

Подът от червен минерал, който беше със същата текстура като стените, се оказа огледало. Така че сега в залите крачеха двама Гарет, като само единият беше тук, докато другият беше там — в огледалния под. Плочите бяха доста хлъзгави. Подчинявайки се на някакъв детски импулс, аз се засилих и се плъзнах, сякаш под краката ми имаше не камък, а истински лед.

Разбрах къде съм попаднал, чак след като вървях в продължение на около час в Кехлибарения сектор (както започнах да наричам това място) и стигнах до две четириярдови статуи пред входа към поредната зала. Отдясно стоеше орк, отляво — елф. И двамата бяха в еднакви свободни дрехи, с колани под формата на верига, и с несвойствени за тях двуръчни мечове с вълнообразни остриета. Елфът и оркът бяха запушили ушите си с ръце. На пода имаше някакъв надпис на оркски, но, както правех и преди, аз пренебрегнах неразбираемите завъртулки. Дали беше предупреждение? Или пожелание за добър път? Сагот ги знае! За какъв мрак да си блъскам главата и да се притеснявам, след като така или иначе нищо не разбирах?!