Детето на нощта [bg]

Часовете, когато детето беше с бистър ум, намаляха рязко, все по-често Лиана лежеше в постелята или бродеше по кори­дорите, без да реагира на нищо около себе си, придружавана неотлъчно от някоя елфида.

Плачлив вик проряза свистенето на вятъра, а главата на Кли­рес изтърпя тежък безплътен удар - Авиана едва овладяваше съзнанието на момичето.

„Побързайте, моля ви - стигна до Клирес вяла мисъл. - Тя ще ме прекърши.“

„Наблизо сме - отвърна Ефимер. - Овладей се, Ана.“

Аронаар протегна свободната си ръка и отвори вратата към стаята на момичето. Ефимер влезе първа, Клирес пусна рамото на елфа, който остана отвън.

Лиана седеше на леглото, краката ѝ висяха над пода, без да го допират. Пот сплъстяваше косата ѝ, стичаше се по лицето и стиснатите клепачи, капеше от брадичката. Зейналата уста ту поемаше въздух, ту хлипащо викаше Ериан или скимтеше, а кожата по челото се нагъваше от непоносима болка.

В кресло до нея седеше превита Авиана, дори в сумрака се виждаше побелялото ѝ лице. Пръстите ѝ се бяха впили в стра­ничните облегалки. Трепереше и очите ѝ трескаво оглеждаха спектъра на маната.

Клирес и Ефимер мигом настроиха зрението си и онова, кое­то усетиха с влизането си, им се откри в целия си ужас.

Щитът от мана, който тяхната посестрима бе издигнала, се преливаше неустойчиво, но издържаше, тъмнокафявият му цвят бе прорязан от яркозелено, присъщо единствено на Авиа­на. Под него бушуваше хаосът от отчаяните усилия на детето да поеме и насочи маната, която нахлуваше като жив звяр, привлечена от същността ѝ.

Веднага проличаваше стореното от маговете в Дордовер. От- ровното оранжево на тази Школа господстваше над меките ка­фяви оттенъци, които показваха принадлежността на Лиана към Дречар и оставяха някаква надежда. Тук се водеше битка­та.

Клирес се взря надълбоко и откри ивици тъмнозелено, бле- дожълто и черносиньо, поглъщани от потоците. По средата на спиралата пулсираше оранжевото на Пробуждането, предизви­кано в Дордовер.

Сега то заприлича на свила се за нападение змия, преди да се разгърне като взрив и да разкъса леките движения на кафя­вото. Изригна навън в изблици или частични форми, което бе­ше по-тревожно и озадачаващо.

Авиана променяше по мъничко щита, оставяше изблиците и по-мощните форми да се изплъзнат навън, но ако можеше, ги поемаше, за да се разпръснат безвредно далеч от Лиана. И поч­ти сигурно причиняваше големи страдания на себе си - иначе как би се справила досега?

Срещу тази яростна атака, напълно неосъзната и без помен от злоба, дори Авиана започваше да изнемогва. Такава мощ бе­ше нечувана. Ако Лиана оцелееше по чудо, не би имала равни на себе си в магията. Ал-Дречар поне имаха на какво да се упо­вават - не отдаваха остатъка от живота си напразно.

- Клирес, заеми се с щита - реши Ефимер. - Аз трябва да внеса покой в самата нея.

- Внимавай - помоли я Клирес, която вече подхващаше ниш­ките на маната, сплетени от Авиана, за да върне здравината на щита и да отвори нов, по-безопасен канал за изблика. - Тя опит­ва заклинание.