Краля демон [bg]

— Как се придвижват тогава? — продължи да разпитва Раиса.

— Никак. — Амон отново прояви типичната си лаконичност.

— А стражарите? — не спираше Раиса.

— Стражарите не са слънце да огреят навсякъде — отговори Амон. — А и разправят, че тези във Вехтошарника били подкупени.

— Подкупени? — свъси вежди тя. — От кого?

— Казах ти вече. От главатарите на уличните банди. — Амон не ѝ отделяше особено внимание, съсредоточил поглед в улиците край тях. Поради дъжда и липсата на улично осветление кварталът бе по-тъмен и от мазе. Раиса започваше да се уверява в думите на Амон: май идеята ѝ не беше особено добра. Един плъх пробяга по калдъръма пред краката им и Раиса отскочи назад.

— Просто плъх — успокои я Амон. — Свиква се с тях.

Просто плъх, повтори си тя. Все пак и в двореца имаше плъхове. И обикновени, и с човешки облик. Можеше да е и по-лошо. Много, много по-лошо.

Ала когато вятърът тресна кепенците на една сграда в тухлената ѝ стена, Амон извади меча си за част от секундата. Като установи източника на шума, забели очи и прибра оръжието си, но без да сваля ръка от дръжката му.

Наближиха Южен мост. Раиса погледна настрани към тясна уличка, където нечий прозорец без пердета пръскаше светлина по мокрия паваж. Стори ѝ се, че нещо в мрака се раздвижи, сякаш някой върви успоредно с тях по съседната на Пътя улица. Напрегна си зрението и при следващото кръстовище наистина видя някой да се прокрадва сред сенките. И пак! Същото се повтори и на следващото кръстовище.

Сърцето ѝ запрепуска.

— Някой ни преследва — изсъска през зъби и стисна ръката на Амон.

Този път обаче придружителят ѝ не се впечатли.

— Няма страшно — прошепна той. — Почти стигнахме моста. Вехтошарите няма да ни последват до Южен мост.

— Но нали уж каза, че Вехтошарите били убили шест Южняка? В Южен мост? — настоя тя, изравяйки имената на уличните банди от паметта си.

— Просто стой близо до мен — пророни Амон.

Сдържаната му реакция я подразни.

— Амон Бърн! Не ме ли чу? Преследват ни! От двете ни страни има по двама-трима души. Сигурна съм. — Раиса бръкна под пелерината си и извади от колана си кинжал.

Амон ококори очи.

— Откъде го взе? — попита той.

— Имам го от Демонаи. Тяхна изработка е.

— Е, добре, но го прибери. Няма да ти е необходим.

В същия миг ѝ просветна с такава сила, че спря на място.

— Знаеш кой ни преследва, нали? — завъртя се рязко към него. — Знаеш, нали? Кои са?

— Кои кои са? Нямам представа за какво говориш — отвърна той, докато очите му се стрелкаха наляво-надясно.

— Кои са? Гвардейци?

По лицето му се изписа подобие — по негово мнение — за невинно изражение, ала Амон открай време си беше безнадежден лъжец.