Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

— Ще се наложи да отхвърля любезната ти оферта — казах, молейки се да си тръгне, за да мога да изтичам до тоалетната.

— Жалко. Но разбирам. Човешкият ум е толкова ограничен, че е трудно да погледнеш отвъд гниещата плът на човечеството към по-големи и по-добри неща. — Изглеждаше толкова цивилизован, толкова образован.

— Акцентът твой ли е? — попитах.

— Не, принадлежи на примата, когото съм облякъл. Но ми харесва. Мисля, че ми подхожда. — Той се изправи и намести вратовръзката си почти радостно. След това заобиколи, наведе се и прошепна в ухото ми, а киселинната му миризма бе съкрушителна. — Кажи на Рей’азиел „здрасти“ от Хедеши. — Той се изправи и посочи книжката с купоните на масата ми. Тази, която току-що бях спечелила. — Това беше подаръкът ми за теб, между другото. Израз на почитта ми.

Когато се обърна да си тръгне, шепа колежани няколко маси по-нататък заръкопляскаха, а лицата им светеха от уважение. Той спря и им отправи истинска усмивка. Аплодираха, като си мислеха, че сме им направили театрално представление. Но точно така би изглеждало от тяхната гледна точка. Всеки, който гледа, би помислил, че сме актьори, вероятно репетиращи за представление в университета. Как би могъл разговорът, който проведохме, да бъде реален?

Хедеши вдигна ръка в наистина драматичен стил и се поклони, докато аз стоях поразена. Той се поклони отново, докато напускаше; после всички очи се отправиха към мен. Чакайки да видят как би изглеждало моето излизане. Щяха да бъдат доста разочаровани.

Погледнах надолу към книжката с купони за едногодишна дажба от сладки ролца. С разтреперани крака, аз станах и се усмихнах на публиката ни, след това се приближих до Иги и му подадох книжката. Знаейки, че никога няма да стигна до тоалетната, побягнах през задната врата и почти върнах кафето, което бях изпила по път за насам, върху паважа, докато една котка ме наблюдаваше, а ушите й трепкаха от любопитство. След това си поех дълбоко въздух, изпънах якето си и призовах Ейнджъл.

Глава 12

Когато поискам мнението ти, ще махна тиксото.

Надпис върху тениска

След няколко напразни позива за повръщане пред Бог и звяра, аз се отправих към жилищната си сграда на съседната пряка, след което се сетих, че бях оставила Мизъри пред дома на Пари. Наложи се да спирам и да се подпирам на нещо от време на време. Ръцете и краката ми трепереха. Дори и лактите ми трепереха. А доста вероятно беше същото да се отнася и за корените на косата ми. Жлъчка се надигна в гърлото ми и я преглътнах с няколко бързи преглъщания. Опитвайки се да се успокоя. Опитвайки се да се стегна и да се концентрирам.

В момента, в който името му ми дойде на ум, Ейнджъл се появи. Огледа се наоколо и след това ме изгледа изпод кърпата на главата си.

— Как го правиш? И защо си умърлушена?

Вдишах от студения въздух, преди да проговоря.

— Къде е той?

Нямаше нужда да уточнявам. Ейнджъл знаеше точно за кого говоря, и ако някой знаеше къде може да е Рейес, това беше той. Държеше го под око, откакто синът на обществен враг номер едно излезе от затвора. Знаех го и знаех защо. Ейнджъл се надяваше Рейес да стои настрана, да стои далеч от мен. Не че ми го е казвал директно, но знаех достатъчно за чувствата на Ейнджъл към Рейес, за да знам точно защо би държал под око някой, от когото се боеше толкова.

Той изрита камъните в краката си.

— Защо? — попита той с видимо разочарование.

— Защото, ако не ми кажеш, майка ти няма да види нито пени повече.

В изражението му имаше следа от възмущение, но сега не можех да се грижа за това.

— Той е в „Паладин Лодж“ надолу по улицата.

Изправих се изненадано.

— Хотел? Мислех, че живее с Илейн Оук.

— Виж, попита ме. Аз ти казах. Нямам представа къде живее. Но точно в момента е в този хотел.

Справедливо.

— Стая?

— 131.

— Благодаря ти.

Освободих го и се отправих към Мизъри.

* * *

Паркирах няколко места по-надолу от номер 131 и закрачих към стаята на Рейес. Хотелът не беше ужасен. Особено за такъв, който се наема на час. Била съм и в по-лоши. По скалата от едно до пет, бих му дала около две, но поне нямаше очевидни наркосделки на паркинга. Винаги е добър знак.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?