Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Хубава стая — казах, оглеждайки се наоколо.

Бутилката уиски беше наполовина празна и се зачудих дали я бе изпил, или я бе използвал като антисептик за раните си. Вероятно по малко и от двете.

— Мислех, че си отседнал при Илейн.

Той проговори най-накрая.

— Мислех, че сме се съгласили да си стоиш в апартамента.

— Ти се съгласи — казах, вдигайки бележник, за да го разгледам. Не можех да разчета написаното. — Със себе си очевидно, защото аз си спомням, че отказах.

Черно яке стоеше хвърлено на стола, а кошът за боклук беше пълен с кутии от храна за вкъщи. Поне беше ял.

— Тя ли те изрита? — попитах.

— Тя изпълни целта си.

Изненадана, попитах:

— И каква беше тази цел?

— Имаше връзки. Трябваха ми тези връзки, за да си намеря треньор за боевете. Иначе нямаше да мога да вляза.

Фактът, че само я бе използвал, би трябвало да ме ужаси, но, научавайки това, ме обхвана въодушевление.

— Значи просто я захвърли и се премести в долнопробен хотел?

— Нещо такова.

Взех разписките и другите бележки от скрина.

— Виждала съм къщата й. Не съм сигурна, че си взел мъдро решение.

— Защо си тук, Дъч?

Резкостта му ме прободе. Наистина имаше проблеми с мен напоследък. В един момент искаше да ме придърпа в обятията си, а в следващия не искаше да ме вижда. Добре, щях да му предам съобщението и да го оставя. Прибрах Маргарет в кобура и казах:

— Хедеши ти праща поздрави.

Всяка емоция го напусна моментално, като бушуващ океан, утихнал за секунди.

След дълго, проточено мълчание той попита:

— Нарани ли те?

— Не. Всъщност имахме доста приятен разговор. И ми помогна да спечеля годишен запас от сладки ролца, но ги дадох на Иги.

— Какво каза той?

— О, знаеш, говори за момчетата вкъщи, факта, че искаше да ми разкъса гърлото и да изпие кръвта ми, плана на баща ти да превземе света.

Той отклони поглед настрани.

— Знаех, че все някой трябва да стои зад това. Прекалено е организирано. Прекалено обмислено.

— Е, той иска да знаеш, че ако спреш да ги преследваш, ще ме оставят на мира, позволявайки ми да умра по естествен път. — Прокашлях се. — Сякаш това ще се случи.

Видях го да свива и отпуска юмруци.

— Те са лъжци, Дъч. Всеки един от тях. Ще лъжат дори и когато истината звучи по-добре. Нямат интерес да те оставят на мира, без значение какво правя. — Той взе бутилката и точно преди да отпие каза: — Искат те повече, отколкото да дишат.

— И аз така предположих, но защо не ме уби още тогава? Защо е целият театър?

— Хедеши не е глупак — каза той, след като остави бутилката. — Знае, че не може да се пребори с пазителя ти. Няма защита срещу нея. Щом те атакува, тя ще му се нахвърли и той го знае. Ще трябва да атакуват в група, за да минат през Артемида. — Устните му се отпуснаха, когато ме огледа. — Разстроил те е. — Не бе му било трудно да го долови. Вероятно още щом бях влязла на паркинга.