Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Елиза Ларок го беше информирала, че проникването в тази част на музея ще бъде най-лесно именно днес. Работниците почиват за празника, а персоналът на „Инвалидите“ ще бърза да приключи със задълженията си и да се прибере у дома за Коледа. А утре музеят ще има един от малкото си почивни дни през годината.
Мистър Гилдхол ги поведе към вътрешността на разхвърляната галерия. Застоялият въздух тежеше от миризмата на боя и терпентин — още едно доказателство за текущите ремонти.
Той възнамеряваше да напусне Париж веднага след изпълнението на задачата. Американците вече чакаха в Лондон, изгарящи от нетърпение да чуят доклада, който той най-после щеше да бъде в състояние да им предостави. Нямаше причини за по-нататъшно забавяне. Утрешният ден обещаваше да се превърне в една от най-интересните Коледи в живота му.
Мистър Гилдхол спря и Ашби зърна онова, което той вече беше видял.
В стъклената витрина, в която би трябвало да лежат подбраните реликви на Наполеон и най-вече книгата, имаше само едно издание. Другото беше изчезнало, а на мястото му беше опряна картичка. Мигът мълчание му се стори като час. После той преодоля смайването си, направи крачка напред и прочете съдържанието на картичката:
Лорд Ашби, ние ще ви дадели книгата само ако се държите като добро момче.
— Какво означава това? — прошепна Каролайн.
— Предполагам, че е един от начините, по които Елиза Ларок се опитва да ми дърпа юздите.
Той сам се усмихна на безумната надежда, която се долавяше в тази лъжа.
— Там пише ние.
— Вероятно има предвид членовете на клуба.
— Но тя ти предаде цялата информация, с която разполагаше, включително и подробностите, свързани с това място. — Думите й прозвучаха по-скоро като въпрос, отколкото като констатация.
— Тя е предпазлива. Вероятно не иска да разполагаме с всичко. Поне засега.
— Не трябваше да се свързваш с нея.
— Нямаше друг начин да си осигурим достъп.
Уловил следващия въпрос в очите й, Ашби побърза да добави:
— Връщаме се в Англия.
Излязоха от галерията. В главата на Ашби се блъскаха най-различни предположения. Каролайн не знаеше нищо за тайното му сътрудничество с Вашингтон, което всъщност бе причината да обвини Ларок и Парижкия клуб за изчезването на книгата. Но истината го плашеше. Американците познаваха бизнеса му.
Скрит в противоположния край на галерията, Малоун наблюдаваше оттеглянето на Ашби и компания. На лицето му се появи усмивка, когато усети, че англичанинът заблуди Каролайн Дод. Той изчака няколко минути, слезе по задното стълбище и напусна „Инвалидите“ през северната страна. Спря едно такси, прекоси Сена и се насочи към „Гран Вефур“.
Влезе в ресторанта и огледа приятно обзаведената зала, типично френска, в която доминираха стените със златисти тапети и огледалата с позлатени рамки. В дъното зърна Торвалдсен в компанията на красива жена в сив костюм, която седеше с гръб към вратата. Вдигна книгата с двете си ръце и широко се усмихна.
Торвалдсен моментално разбра, че балансът на силите е променен. Беше получил пълен контрол, но Ашби и Елиза Ларок не бяха разбрали какво става.
Все още не.
Той преметна крак върху крак, облегна се назад и насочи вниманието си към дамата. Беше сигурен, че съвсем скоро ще изплати всичките си дългове.
ТРЕТА ЧАСТ
39
12:15 ч.
Сам последва Меган Морисън и Стефани Нел, които си купиха билети за посещение на Айфеловата кула. Пред входовете с асансьорите за първата и втората площадка се извиваха огромни опашки, на които трябваше да чакат поне два часа. Но тук, пред южния пилон, почти нямаше хора, тъй като за достигането до първата площадка трябваше да бъдат изкачени 347 стъпала.
— Нямаме време да висим по опашки — обяви Стефани Нел.
Сам и Меган бяха прекарали нощта в хотел на Левия бряг. Пред стаите им пазеха двама агенти на Сикрет Сървис. След като изслуша информацията на Меган, Стефани проведе няколко телефонни разговора. След като получи потвърждение на част от чутото, тя настоя за охрана.
— Нима оперативните агенти винаги носят едни и същи дрехи? — попита я той, докато изкачваха стъпалата. Вече трети ден носеше дрехите, с които бе пристигнал в Париж.
— Рядко използват смокинги или дизайнерски костюми — отвърна Стефани. — А ти ще трябва да се задоволиш с това, което е на гърба ти.
Достигнаха колона, обозначена с номер 134. Табелката до нея информираше, че се намират на първата площадка на височина 57 метра. Пилоните продължаваха нагоре към втората площадка на височина 115 метра, а после се стесняваха към третата площадка, която беше на 275 метра над земята. Така изглеждаше най-високата кула на Париж — лабиринт от метални конструкции, боядисани в сивокафяв цвят, — превърнала се в един от прочутите символи на света.