![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Никъде не се виждаха камери или сензори. В стъклени витрини от двете му страни бяха изложени униформи, ризници, мечове, ножове, хамути, пушки и пищови. Истински парад на историческото развитие на технологиите, при който всяко поколение усвоява нови методи за по-бързо унищожаване на себеподобните си. Но нито един от изложените експонати не намекваше за ужасите на войната. Те бяха тук, за да подчертаят славата на победите.
Малоун заобиколи поредната дупка в настилката и продължи напред. Гумените му подметки не издаваха абсолютно никакъв шум. Зад гърба си чу, че някой пробваше вратата, през която беше влязъл.
Изправен на площадката на втория етаж, Ашби гледаше как мистър Гилдхол проверява вратите, водещи към галериите на Наполеон.
Оказа се, че всички са залостени.
— Мислех, че са отворени — обади се Каролайн.
Точно това се твърдеше в информацията на Ларок.
Ценните експонати били изнесени още преди няколко седмици. Останали само предмети с по-ниска стойност, защото складовите площи са ограничени. Строителната фирма се съгласила да работи около експонатите, които били предварително застраховани срещу повреди.
Но въпреки това вратите се оказаха залостени. Ашби не искаше да привлича вниманието на жената долу, нито пък на служителите на музея на горния етаж.
— Разбийте ги, но тихо — заповяда той.
През октомври 1840 г. на остров Света Елена акостира френската фрегата „Ла Бел Пул", превозваща войскова част под командването на принц Дьо Жонвил, третия син на крал Луи-Филип. Английският губернатор на острова Мидълмор изпраща сина си да посрещне кораба, сухоземните батареи на Кралските военноморски сили го поздравяват с двайсет и един топовни салюта. На 15 октомври, двайсет и пет години след пристигането на Наполеон на острова, започва операцията по ексхумацията на тялото му. Французите искат това да бъде извършено от техните моряци, но англичаните държат на своите хора. В крайна сметка задачата е поверена на местни жители, които се отправят към гробището под проливния нощен дъжд, охранявани от английски войници. От заравянето на ковчега са изминали деветнайсет години, гробът е запечатан с тухли и цимент. Отварянето му се оказва трудна работа. Камъните трябва да се вадят един по един, след като се разбие зидарията, за да се свалят четирите капака на ковчега.
На ексхумацията присъстват доста хора, живели с Наполеон на Света Елена. Генерал Гурго, генерал Бертран, майсторът на сладкиши Пиерон, камериерът Лршамбо, конярят Новераз, помощникът на Сен Дьони Маршар, а също така и самият Сен Дьони, който никога не се отделил от своя император.
Тялото е увито в останки от бял сатен, които се показват изпод капаците на ковчега. Под разцепените кавалерийски ботуши стърчат белезникавите пръсти, а краката нагоре остават скрити под бял брич. Между тях е поставена сребърната купа със сърцето му. На ръцете — бели, твърди и съвършено запазени, стърчат дълги нокти. Под разтеглените устни се виждат три зъба, а лицето с плътно затворени клепачи е сиво от наболата брада. Тялото е в забележително добро състояние, сякаш той е заспал.
Всички лични вещи са там, положени върху сатененото ложе. Колекция френски и италиански монети с неговия безстрастен лик, украсени с императорския герб; сребърна сосиера, чиния, ножове, вилици и лъжици, сребърна манерка, наметало, сабя, самун хляб и бутилка вода.
Всички свалят шапки. Френски свещеник напръсква ковчега със светена вода, рецитирайки под нос Псалм 129: „От дън душа викам към Тебе, Господи“…
Английският лекар иска да изследва тялото с научна цел, но генерал Гурго — едър и червендалест мъж с посивяла брада, решително се противопоставя.
— Не бива. Нашият император е бил подложен на достатъчно недостойни неща.
Всички са наясно, че Лондон и Париж се съгласяват на ексхумацията, само и само за да изгладят различията между двете страни. Френският посланик в Англия е категоричен:
— Не виждам причина за отказ от подобен акт, защото Англия не може да заяви пред света, че иска да държи затворник един труп.
— Ние имаме право да изследваме тялото — възразява английският губернатор Мидълмор.
— По каква причина? — пита Маршар. — Англичаните са присъствали на запечатването на ковчега, техни лекари са направили аутопсията въпреки предсмъртното желание на императора тялото му да остане недокоснато.