Парижка вендета [bg]

— Има истина в думите ви — кимна Торвалдсен.

— Нещата са още по-драматични. Да вземем историята на Америка. Икономиката на тази страна се движи като по часовник — след цикъл на разцвет следват рецесия и депресия. Тук има една забележителна закономерност. Всички депресионни цикли започват след прекомерни военни разходи. Те се наблюдават след войната от 1812 година, след Гражданската война през шейсетте години на деветнайсети век и след испанско-американската война в началото на двайсети век. Великата депресия през трийсетте години започва след Първата световна война, когато Америка изпада в изолация и практически разпуска армията си. За да излезе от нея, й е била необходима нова световна война.

— Говорите като експерт.

— Наистина съм изучавала това явление и заключенията са ясни. Войната прави възможно стабилното управление на обществото. Тя му осигурява ясна необходимост от политическо управление. Липсата на война слага край на националния суверенитет — една концепция, която Наполеон е разбрал много добре. Той е първият съвременен лидер, който е оценил нейното значение.

Ресторантът на „Гран Вефур“ започваше да се опразва. Времето за обяд наближаваше края си и хората бавно се насочваха към изхода.

— Наполеон е планирал преход към мирновременен живот не само за Франция, но и за всички окупирани територии — продължи Елиза. — Но той си е давал сметка, че за целта ще му трябва подходящ заместител на войната. За съжаление по негово време такъв не е съществувал.

— Какво би могло да замести войната?

— Трудно е да се каже, но не е невъзможно — сви рамене тя. — Идеята е да се създаде алтернативен враг. Реална или фиктивна заплаха, срещу която обществото да се обедини. Например масовото унищожение, предизвикано от ядрените оръжия. Върху това се крепеше цялата концепция на Студената война. Никоя от страните не предприе конкретни действия, но всяка от тях похарчи милиарди за подготовка. По време на Студената война правителствата процъфтяваха. Американската федерална система преживя невиждана експанзия. В периода между 1950 и 1990 година западната цивилизация достигна високи върхове. Човекът стъпи на Луната благодарение на Студената война. Ето ви един подходящ заместител на войната.

— Добър пример — кимна Торвалдсен.

— Имам и други, макар и не толкова добри. Глобалното затопляне, недостигът на храни и прясна вода. Доста популярни теми през последните години. Но засега те не са достатъчно убедителни или актуални, за да се превърнат в световна заплаха. Работа може би ще вършат мащабни програми в областта на здравеопазването, образованието, общественото строителство и транспортът. Но те трябва да бъдат наистина всеобхватни, да засягат цялото население и да използват огромен ресурс. Но това едва ли може да се случи. Дори една ограничена война изисква огромни ресурси. Разходите за подготовка и за отбрана отдавна са достигнали безумно високи нива. С тях не може да се сравнява нито една общественополезна програма, въпреки че по света се изразходват стотици милиарди долари за здравеопазване и социално осигуряване. В крайна сметка те се оказват недостатъчни, за да превърнат тези начинания в адекватен заместител на войната.