Парижка вендета [bg]

— Знам, че утре ще бъдат тук — промълви най-сетне Меган. — Целият клуб ще се събере, за да отпразнува Коледа.

— Доста странно време за среща — отбеляза Сам.

— Отдавна съм разбрала, че тук Коледа е странен празник. Французите не си падат по религиозните тържества. Голяма част напускат града, а останалите отиват на ресторант. Много обичат тортата, която наричат bûche de Noël. Има формата на пънче с маслена глазура. Затова не съм изненадана, че членовете на клуба са решили да се срещнат на Коледа.

— А Айфеловата кула е отворена, така ли? — попита Сам.

— От един на обяд.

— Я започни отначало — подкани Стефани.

Меган я погледна ядосано, но се подчини.

— Ларок е наела залата „Густав Айфел“ отсреща. Купонът ще започне в единайсет и ще продължи до четири следобед. Дори е поръчала обяд. Вероятно е решила, че шейсет метра височина й осигуряват уединението, което търси.

— Охрана? — попита Стефани.

— Откъде да знам. Това е по твоята част.

Стефани явно остана доволна от заядливия й тон.

— Кулата е собственост на общината, но се управлява от дружество, наело частна охранителна фирма, която действа съвместно с полицията и армията.

Сам беше забелязал малкия полицейски участък край южния вход, пред който дежуреха мъже със сериозни лица в камуфлажни униформи и автомати в ръце.

— Аз направих някои проверки — добави Стефани. — За утре в посоченото време залата действително е наета от група хора, които са поискали допълнителна охрана. Общото фоайе ще бъде затворено, а самата кула е затворена до един по обяд. След това тук ще има не по-малко посетители от тези, които виждаме днес.

— Клубът за пръв път се събира извън къщата си в Маре — отбеляза Меган. — Същата, която вчера показах на Сам.

— Мислиш ли, че това има някакво значение? — попита Стефани.

— Разбира се. Този клуб означава неприятности.