Парижка вендета [bg]

Забеляза как професорът бърчи чело и поклаща глава.

— Не го очаквах — промърмори той, духна, за да стопли ръцете си, и отправи поглед към тълпите туристи, които щурмуваха главния вход на Лувъра.

— Ще ми обясните ли?

— Това е „Възелът на маврите“, любимият шифър на Наполеон. Римските цифри се отнасят до точно определен текст. В случая става въпрос за страница и ред. За да разчетем посланието, ще ни трябва текстът, който е използван, но тук липсва трета редица цифри. Онези, които сочат точната дума на съответния ред.

— Защо ли бях убеден, че тази работа няма да е толкова лесна? — въздъхна Малоун.

— При Наполеон нищо не е лесно — засмя се Мурад. — Обичал е драмата. Музеят насреща е типичен пример. Тук са събрани трофеи от всички територии, които е завладял. С течение на времето се превръщат в най-богатата колекция на света.

— За съжаление Съюзниците върнали всичко — поне това, което е останало след 1815 година.

— Очевидно познавате историята, мистър Малоун.

— Опитвам се. Наричайте ме Котън, ако обичате.

— Доста необикновено име. Как се сдобихте с него?

— Благодарение на драмата, също като при Наполеон. Но да се върнем към „Възелът на маврите“. Ще успеете ли да го разшифровате?

— Невъзможно е без текста, от който са извлечени цифрите. Идеята е проста — изпращачът и получателят трябва да използват един и същ текст. Но отсъствието на трета редица цифри може да се окаже голям проблем.

Торвалдсен го беше информирал подробно за завещанието на Наполеон и връзката му с книгата в ръцете на Мурад. Затова той замълча и просто изчака професорът да приключи с прегледа на останалите страници.

— О, боже! — прошепна Мурад, стигнал до задната корица. — Невероятно!

Малоун вече беше обърнал внимание на странно разкривения почерк и избелялото мастило — същото, с което бяха изписани римските цифри на белия лист.

— Имате ли представа какво е това? — попита той.

— Никаква — поклати глава Мурад.