Парижка вендета [bg]

— Мисля, че Наполеон би се обидил на всеки, който го сравнява с кралска особа.

— В такъв случай е бил глупак — усмихна се той. — Защото е бил кралска особа и нищо повече.

— Късметът му изневерил през 1809 година, скоро след втория му брак, точно според предсказанието. Злощастната кампания в Русия през 1812 година завършила с тотален крах на непобедимата му дотогава армия. През 1813 година Англия, Прусия, Русия и Австрия се опълчили срещу него. Той бил разбит в Испания и при Лайпциг, загубил Германия и накрая Холандия. През 1814 година паднал Париж и Наполеон абдикирал. Заточили го на Елба, но той избягал и направил опит да си върне Париж от Луи Осемнайсети. В крайна сметка стигнал до своето Ватерло. На 18 юни 1815 година всичко свършило. Императорът бил заточен на остров Света Елена, за да умре там.

— Вие дълбоко мразите този човек, нали?

— Дразня се, че не го познаваме истински. В продължение на петте години от изгнанието си на Света Елена той се занимавал с изграждане на имиджа си. Автобиографията, която написал, прилича повече на научнофантастичен роман, който изкривява историческите факти в негова полза. Всъщност той бил любещ съпруг, който обаче се развел с жена си в момента, в който разбрал, че тя не може да му роди наследник. Генерал, който изпитвал топла обич към своите войници, но в същото време не се поколебал да жертва стотици хиляди от тях. Безстрашен герой, който винаги изоставял хората си в случай на опасност. Лидер, чиято мечта била да превърне Франция във велика сила, но същевременно я тласка от една война към друга. Ясно е защо го ненавиждам, нали?

Той реши да добави още малко сол към раната.

— Знаете ли, че Наполеон и Жозефин са обядвали в тази зала? Увериха ме, че обстановката е същата, каквато е била през XIX век.

— Знам — усмихна се тя. — Любопитно ми е, че и вие го знаете.

— Наполеон наистина ли е заповядал да убият онзи египетски прорицател?

— Да. Възложил го на един от най-близките си хора — Монж.

— Вярвате ли в мълвата, че императорът е бил отровен?

Той беше чувал, че към храната му били добавяни малки количества арсеник, които с течение на времето съсипали организма му. Съвременните изследвания на оцелели косми от главата му действително доказваха наличието на високи нива от отровата.

— Англичаните не са имали причина да го убиват — засмя се тя. — Практически са искали обратното — да го запазят жив и здрав.

Сервираха им ястията. Неговото беше барбун на тиган е олио и домати, а нейното — крехко пилешко филе с винен сос, поръсено е настъргано сирене. Изпиха и по чаша мерло.

— Знаете ли историята около ексхумирането на тялото му през 1840 година? — попита Елиза.

Торвалдсен поклати глава.

— Тя показва защо англичаните никога не биха го отровили.