Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Заповядах да го застрелят — прошепна той. — Реших, че е глупак, а аз никога не слушам глупаците…
Торвалдсен слушаше Елиза Ларок, която му разказваше сведенията, събрани от семейството й, за личния живот на Наполеон.
— Поцо ди Борго внимателно изследвал всичко, случило се на Света Елена. Онова, което ви разказах, е станало два месеца преди смъртта на Наполеон.
Той слушаше с престорено внимание.
— Наполеон бил изключително суеверен — продължи тя. — Вярвал в съдбата, но същевременно отричал нейната неизбежност. Предпочитал да чуе онова, което му се искало да чуе.
Седяха в една от вътрешните зали на „Гран Вефур“, от която се разкриваше великолепна гледка към градините на Пале Роял. В менюто с гордост беше отбелязано, че ресторантът е създаден през далечната 1784 г., а клиентите му и до днес се хранят сред позлатения декор от XVIII век и изящните, ръчно изрисувани пана. Торвалдсен рядко посещаваше това място, но бе приел поканата на Ларок за един дискретен обяд.
— Но предсказанията на египетския прорицател се сбъднали — добави Ларок. — Жозефин действително станала императрица, а Наполеон се развел с нея, защото тя не можела да му роди наследник.
— Не е ли било заради изневерите й? — подхвърли Торвалдсен.
— Тя действително му е изневерявала, но и той не й е оставал длъжен. В крайна сметка бил запленен от осемнайсетгодишната австрийска херцогиня Мария-Луиза и се оженил за нея. Тя го дарила с така желания наследник.
— Кралска им работа — обади се Торвалдсен.
— Мисля, че Наполеон би се обидил на всеки, който го сравнява с кралска особа.
— В такъв случай е бил глупак — усмихна се той. — Защото е бил кралска особа и нищо повече.
— Късметът му изневерил през 1809 година, скоро след втория му брак, точно според предсказанието. Злощастната кампания в Русия през 1812 година завършила с тотален крах на непобедимата му дотогава армия. През 1813 година Англия, Прусия, Русия и Австрия се опълчили срещу него. Той бил разбит в Испания и при Лайпциг, загубил Германия и накрая Холандия. През 1814 година паднал Париж и Наполеон абдикирал. Заточили го на Елба, но той избягал и направил опит да си върне Париж от Луи Осемнайсети. В крайна сметка стигнал до своето Ватерло. На 18 юни 1815 година всичко свършило. Императорът бил заточен на остров Света Елена, за да умре там.
— Вие дълбоко мразите този човек, нали?
— Дразня се, че не го познаваме истински. В продължение на петте години от изгнанието си на Света Елена той се занимавал с изграждане на имиджа си. Автобиографията, която написал, прилича повече на научнофантастичен роман, който изкривява историческите факти в негова полза. Всъщност той бил любещ съпруг, който обаче се развел с жена си в момента, в който разбрал, че тя не може да му роди наследник. Генерал, който изпитвал топла обич към своите войници, но в същото време не се поколебал да жертва стотици хиляди от тях. Безстрашен герой, който винаги изоставял хората си в случай на опасност. Лидер, чиято мечта била да превърне Франция във велика сила, но същевременно я тласка от една война към друга. Ясно е защо го ненавиждам, нали?
Той реши да добави още малко сол към раната.
— Знаете ли, че Наполеон и Жозефин са обядвали в тази зала? Увериха ме, че обстановката е същата, каквато е била през XIX век.
— Знам — усмихна се тя. — Любопитно ми е, че и вие го знаете.
— Наполеон наистина ли е заповядал да убият онзи египетски прорицател?
— Да. Възложил го на един от най-близките си хора — Монж.
— Вярвате ли в мълвата, че императорът е бил отровен?
Той беше чувал, че към храната му били добавяни малки количества арсеник, които с течение на времето съсипали организма му. Съвременните изследвания на оцелели косми от главата му действително доказваха наличието на високи нива от отровата.
— Англичаните не са имали причина да го убиват — засмя се тя. — Практически са искали обратното — да го запазят жив и здрав.
Сервираха им ястията. Неговото беше барбун на тиган е олио и домати, а нейното — крехко пилешко филе с винен сос, поръсено е настъргано сирене. Изпиха и по чаша мерло.
— Знаете ли историята около ексхумирането на тялото му през 1840 година? — попита Елиза.
Торвалдсен поклати глава.
— Тя показва защо англичаните никога не биха го отровили.
Малоун предпазливо тръгна към празната галерия. Осветлението беше изключено, а дебелите листове пластмаса на прозорците пропускаха съвсем малко слънчева светлина. Топлият въздух миришеше на прясна боя. Повечето от експонатите и витрините бяха покрити е плат. Покрай стените бяха опрени стълби, а в дъното се издигаше малко скеле. Част от дъсчения под беше демонтирана, а камъкът под него сивееше от прясната замазка.