![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
От снощи насам Ашби беше провел три телефонни разговора с Елиза Ларок. Слава богу, тя беше успяла да се добере до наистина важна информация.
— Мисля, че няма да имаме проблеми — отвърна той.
Излязоха на Парадния площад — калдъръмен правоъгълник с размери шейсет на сто метра, ограден от всички страни с двуетажни галерии. Бронзова статуя на Наполеон охраняваше входа на Църквата на войниците. На това място Дьо Гол беше целунал Чърчил в знак на благодарност за помощта по време на Втората световна война.
Ашби посочи една от строгите фасади — повече впечатляваща, отколкото привлекателна.
— Някогашната трапезария, в която са се хранили ветераните. Сега там се помещава Военният музей. — Ръката му посочи съседната сграда. — Там също е музей. В него се намира онова, което ни интересува.
Фасадата беше оградена със строително скеле. Според сведенията на Ларок в момента се ремонтираше част от музея. Два етажа с исторически експонати, които щяха да останат затворени до пролетта. Работата включваше обновяване на фасадата и основно преустройство на главния вход. Но днес беше Бъдни вечер. Почивен ден.
Малоун пое по една от дългите галерии. На всеки три метра имаше по една затворена врата, пред която беше поставено тежко оръдие. Насочи се към източната галерия, подминавайки Църквата на войниците. Зави зад ъгъла и видя временния вход на сградата. Ашби и придружаващите го стояха в противоположния край на Парадния площад, близо до затворената част на музея, в който се съхраняваха исторически предмети от XVII и XVIII век, плюс произведения на изкуството от Луи XIV до Наполеон. Служител в сива униформа охраняваше временния вход, през който се стигаше до стълбището към третия етаж. Там имаше няколко отворени зали и малка книжарница.
Малоун пое по стълбите, опирайки се на солидния дървен парапет.
Асансьорната шахта на първия етаж беше препречена от две кръстосани дъски. Пред нея имаше няколко палети с разглобено скеле. Встрани се виждаха временни метални врати, боядисани в бяло. Върху тях имаше лепенки с надпис „Вход забранен“. Табелата на стената сочеше, че зад затворените врати се намират изложбените зали, свързани с Наполеон I. Малоун пристъпи към една от тях и натисна бравата. Вратата се отвори.
Беше информиран, че никой не си прави труда да заключва, тъй като вечер цялата сграда се запечатва, а в музейните зали няма нищо особено ценно.
Той направи крачка напред, позволявайки на вратата да се захлопне зад гърба му и да го изолира от външния шум. Много се надяваше, че няма да съжалява за онова, което предстоеше да се случи през следващите няколко минути.
37
Наполеон лежеше на леглото, втренчил поглед в камината. По лицето му играеха алените отблясъци на огъня. Топлината и тишината го унасяха.
— Идваш ли най-сетне за мен, стари прорицателю? — тихо попита той. На лицето му се появи радостна усмивка, бързо заменена от гняв. — Не! — извика той. — Грешиш! Съдбата ми не следва смяната на сезоните! Есента все още не е дошла, а зимата е далеч! Какво? Казваш, че ще бъда предаден от семейството си? Не може да бъде! Те се радват на моето благоразположение… — Замълча, върху лицето му се изписа напрегнато внимание. — Не, това вече е прекалено! Европа не може да ме свали. Името ми е по-силно от съдбата!
Събуден от собствения си глас, Наполеон отвори очи и замаяно се огледа. Треперещите му пръсти докоснаха влажното чело.
— Какъв ужасен сън! — промърмори той.
Сен Дьони се надигна. Верният слуга беше винаги до него. Спеше на пода, на крачка от леглото. Готов да сподели терзанията му.
— Тук съм, сир.
Наполеон потърси ръката му.
— Преди много години, още по време на експедицията в Египет, разговарях с един прорицател, с когото се срещнах при пирамидите. Той предсказа моето падение, предупреди ме за коварството на близките и за неблагодарността на генералите ми.
Потънал в спомените си и все още сънен, той изпитваше нуждата да говори.
— Предсказа ми, че ще имам две съпруги. Първата ще бъде императрица, но друга жена ще я свали от престола. А втората ще ми роди син, но неприятностите ми ще започнат именно от нея. Властта и просперитетът ще ме напуснат, надеждите ще се превърнат в разочарования. Ще бъда свален от власт и заточен на непознато място, между планините и морето…
Наполеон се надигна от постелята, в очите му се четеше страх.