![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Самият Маршар е присъствал на процедурата и от горчивия му тон личи, че не е забравил нарушената воля на покойника.
— Много добре — вдига ръце в престорена капитулация Мидълмор. — Надявам се, че няма да възразите на един малък външен оглед. Предполагам, ще се съгласите, че след толкова дълго време в гроба тялото се намира в забележително добро състояние. А това безспорно изисква малък оглед, нали?
Гурго отстъпва, останалите — също.
Лекарят преглежда краката, корема, ръцете, клепачите и гръдния кош.
— После отново запечатват четирите ковчега на Наполеон от дърво и метал, превъртат ключа на саркофага и всичко е готово за връщането му в Париж — добави Елиза.
— Какво всъщност е искал да открие лекарят? — попита Торвалдсен.
— Нещо, което англичаните напразно търсели, докато Наполеон бил техен затворник — местонахождението на съкровището.
— Помислили са, че е скрито в гроба?
— Може би. В ковчега били поставени множество странни предмети. Някой може би си е помислил, че те съдържат отговора. Твърди се, че това е една от причините англичаните да се съгласят на ексхумацията. За да хвърлят едно око.
— Открили ли са нещо?
— Нищо — отвърна тя, отпи глътка вино и зачака реакцията му.
— Не са търсили където трябва, нали? — попита след кратка пауза Торвалдсен.
— Били са много далеч от истината — кимна Елиза. Започваше да харесва този датчанин.
— А вие, мадам Ларок, сте успели да откриете мястото?
— Имате всички шансове още днес да получите отговор на този въпрос, хер Торвалдсен.
38
Малоун стигна до залата с реликвите на Наполеон и се зае да разглежда експонатите, свидетелстващи за неговия възход и падение. Куршумът, с който бил ранен при Ратисбон, телескопът, картите и пистолетите му, бастунът, наметалото и дори посмъртната му маска. В малка ниша беше възстановена стаята му на Света Елена, съдържаща дори сгъваемото легло и балдахина.
В залата се разнесоха стържещи звуци. Някой насилваше металните врати, останали на трийсетина метра зад гърба му.
Беше ги залостил с един от строителните палети, защото бе предвидил, че скоро ще има компания. Бе видял как Ашби напуска църквата и със спокойна крачка се насочва към „Инвалидите“. И се възползва от краткото му забавяне на Парадния площад, за да се шмугне в сградата. Беше убеден, че Ашби също разполага с информацията, която му предостави Стефани. Позвъни й още снощи, веднага след като се раздели с Торвалдсен. Предложи й план, който отговаряше на нуждите й, но същевременно не компрометираше неговия приятел. Доста деликатен, но напълно изпълним план.
Палетът пред залостените врати помръдна, издавайки стържещ звук.
Малоун се обърна точно навреме, за да види появилата се в процепа светлина.
Три сенки се промъкнаха в залата.
Пред него имаше витрина с открехната вратичка, в която бяха изложени сребърни прибори, чашата, която Наполеон беше използвал при Ватерло, кутия за чай от Света Елена и две книги. Табелката под витрината информираше посетителите, че книгите са част от личната библиотека на Наполеон на Света Елена, съдържала над 1600 екземпляра. Едната от тях бе „Мемоарите и кореспонденцията на Жозефин“, която Наполеон изчел през 1821 г., малко преди смъртта си. По всяка вероятност се е усъмнил в нейната достоверност и се е разстроил от съдържанието й, помисли си Малоун. Другата беше малко томче с кожени корици, разтворено по средата. Табелката информираше, че става въпрос за „Кралството на Меровингите в периода 450–751 г. след Христа“ — също част от личната библиотека на императора. Именно тя бе изрично спомената в последното му завещание.
Откъм дъното на залата се чуха забързани стъпки.
Ашби обичаше авантюрите.
Цял живот беше изпитвал удоволствие от приключенските книги и филми, но на практика търсенето на съкровища се състоеше предимно от издирване и разчитане на стари текстове в книги, завещания, кореспонденция, лични записки и дневници или пък в държавни архиви. Тук едно зрънце, там — друго. Никога твърдо и неоспоримо доказателство, което да реши ребуса с един замах. В повечето случаи информацията бе почти несъществуваща или неразгадаема. Разочарованията бяха далеч повече от успехите. Убедително в това отношение беше настоящото издирване. Но то също имаше своите шансове.
Всичко зависеше от съдържанието на книгата, която ги чакаше на няколко метра по-нататък.