Парижка вендета [bg]

— Давате ли си сметка колко абсурдно звучат думите ви? — усмихна се Торвалдсен.

— Напълно. Но преходът към световен мир е изключително трудна задача. Ако за момент пренебрегнем предизвикателствата на управлението, ще бъдем изправени пред проблема с канализирането на колективната агресия.

— Като римляните, а? С гладиаторите и кървавите жертвоприношения в Колизеума?

— Римляните са били мъдри. Те са разбирали концепциите, за които говоря. За да се избегне разпадането на обществото по време на мир, трябва да бъдат създадени алтернативи на войната. За римляните това са били споменатите игри. Именно те са позволили на обществото им да процъфтява в продължение на векове.

Тя ясно усещаше нарастващия интерес у събеседника й.

— Дори владетелите в древността са разбирали, че в състояние на мир поданиците им не биха изтърпели онова, което търпят по време на война, хер Торвалдсен. Тази концепция важи с пълна сила и днес, в модерните демокрации. Отново ще ви дам за пример Америка. През петдесетте години на миналия век американското общество допусна потъпкването на Първата поправка към конституцията на страната, защото бе уплашено от настъплението на световния комунизъм. Свободата на словото изглеждаше нещо незначително в сравнение с въображаемата заплаха, идваща от Съветския съюз. Дори и в наше време имаме подобен случай — след 11 септември 2001 година в САЩ се приемат закони, които в друго време и при други обстоятелства американците с негодувание биха отхвърлили. Патриотичният закон ограничава по безпрецедентен начин личната свобода на гражданите. Законите за всеобщо наблюдение ограничават гражданските свободи. Особено отблъскващ е Законът за задължителната регистрация и идентификация. Но гражданите на САЩ позволиха тези нарушения в името на сигурността.