Натрапчиви мисли за петък [bg]

Тя постоя във входното антре, давайки възможност на къщата да свикне с присъствието й. Във въздуха се усещаше познат мирис — на вакса от пчелен восък, на дървен под и на много книги, а също и на билките, които растяха в саксии на кухненския й прозорец. Надяваше се, че Джоузеф ги поливаше редовно, както й беше обещал. Една фигура се плъзна безшумно и се потърка в краката й; тя се наведе и погали котарака, който мъркаше тихо и изобщо не беше изненадан от появата й. Знаеше, че не бива да светва лампите, затова отиде в кухнята и взе електрическото фенерче, което държеше там.

Фрида включи фенерчето и тръгна от стая в стая, следвана неотлъчно от котарака; погледът й се спираше на всичко, до което се докосваше светлинният лъч. Масичката за шах, върху която все още стояха подредени фигурите от последната партия шах, която беше изиграла; празната камина и празният фотьойл до нея, които я очакваха; голямата карта на Лондон в антрето; тесните стълби, които водеха до спалнята й, където леглото беше застлано с чисти чаршафи, точно както го беше оставила, и до банята, където прекрасната вана, монтирана от Джоузеф, привличаше погледа. След това нагоре по още по-тесните стъпала, които я отведоха в ателието й. Тя седна край бюрото под таванския прозорец и взе един молив. На празната страница на скицника начерта една линия. Когато се завърнеше, тази линия щеше да стане част от цяла рисунка.

Фрида се спусна обратно надолу по стълбите, изсипа малко котешка храна в купичката и я остави на пода. След като я изяде, котаракът излезе през отвора за котки на задната врата, без изобщо да се обърне. Тя изми купичката и я остави на Стойката, където я беше намерила. Изгаси фенерчето, прибра го в чекмеджето и тогава, точно когато отваряше външната врата, видя нещо, което я накара да замръзне на място. Точно до вратата имаше масичка, на която оставяше пощата и ключовете си. На нея беше поставена малка метална кутия с размерите на книга, която до този момент не беше забелязала. На нея през определени интервали мигаше червена лампичка. Тя, естествено, не беше нейна. Очевидно беше вид камера за наблюдение или сензорно устройство и, разбира се, полицията я беше сложила там, за което би трябвало да се досети, ако беше помислила преди това. Сложили са я, в случай че се окаже достатъчно глупава, че да се върне вкъщи. Беше се оказала достатъчно глупава. Толкова беше внимавала и ето че сега с едно движение се беше появила в полезрението им. Фрида бързо излезе от къщата, заключвайки след себе си двойната ключалка.