![Натрапчиви мисли за петък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/1/natrapchivi-misli-za-petk-bg-download.jpg)
Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
Фрида отвори едно по едно чекмеджетата на бюрото. Вътре имаше обичайните неща: чекови книжки, празни пощенски картички, телбод, прозрачно тиксо. В друго чекмедже имаше снопче извлечения от кредитни карти. Тя им хвърли бърз поглед: бензин, железопътни билети, супермаркет, кафе, две посещения на кино, имена на ресторанти. Прибра ги обратно. Дори не знаеше какво търси. Поредното чекмедже съдържаше картонени папки. Фрида ги извади една по една и ги прелисти. Вътре имаше лекции, презентации, глави от книга. Тя ги сложи на мястото им в реда, по който ги беше извадила, и насочи вниманието си към компютъра на Ал.
Фрида докосна клавиатурата и екранът светна, парола не беше нужна. На десктопа имаше десетки файлове и документи, направени много професионално, за разлика от съдържанието на картонените папки. Тя кликна на браузъра му и проследи историята на сърфирането му в мрежата. Видя смесица от новини, купуване на книга, прогнозата за времето, уебсайта на лондонския зоопарк, Туитър, дълга статия в университетски уебсайт, статия в блог — и това беше само за днес. Нямаше време за по-детайлно разглеждане.
Фрида кликна на имейла му. Кутията с входящите съобщения съдържаше 16 732 послания, но това беше много по-лесно. Тя написа името на Санди и екранът се изпълни със съобщения, изпратени от него. Кликна на едно от тях и сякаш се отвори прозорец, през който нахлуха познат мирис и отколешни спомени. Санди беше тук, в стаята. Съобщението не беше нищо особено, просто един ред, в който се казваше, че трябва да се срещнат преди някакво съвещание на департамента и да пият кафе. Непретенциозният стил, правописните грешки: Фрида почти го виждаше как е седнал и трака по клавиатурата. Все едно гледаше през рамото му. Наложи й се да спре за малко, да се овладее и да престане да се разсейва.
Тя започна да чете съобщенията едно след друго, но скоро се отегчи. Санди не го биваше да пише имейли. За него те нямаха нищо общо с епистоларния стил, а бяха просто начин да се изказват кратки фрази от рода на „Да“, „Може би“, „Нека да е в 11:30“ или в отделни случаи „Трябва да поговорим“. Дори и по телефона му беше трудно да говори. Смяташе, че ако имаш нещо важно за казване, трябва да го кажеш лично на въпросния човек, за да видиш очите му, изражението му. Всяко друго общуване според него беше нереално. Фрида кликна на последното съобщение, което беше изпратил:
Ако искаш да поговорим за това (отново), утре ще съм в кабинета си.
Фрида се замисли за момент. В написаното имаше нещо интригуващо. Тя погледна предишното му съобщение. Беше отпреди седмица — рутинно послание, в което уведомяваше Ал за промяна на залата за провеждане на някакъв семинар. Отново прочете последното му съобщение. Да поговорят за какво? Фрида кликна на изпратените от Ал съобщения, превъртя до по-новите и стигна до имейла, изпратен час по-рано от този на Санди:
Драги Санди,
Аз наистина си починах през уикенда, но грешиш — все още съм ти ядосан. Ако смяташ, че ще се примиря и ще отстъпя, значи не ме разбираш.
Поздрави,
Алън
Предходният имейл беше изпратен до Санди седмица преди това и съдържаше приложена автобиография на някакъв докторант; в предишните два имейла не пишеше нищо особено.
В този момент Фрида чу някакъв звук, който идваше от долните етажи. Или може би си въобразяваше — беше само леко стъргане. Тя затаи дъх и наостри слух, но единственото, което чуваше, бяха ударите на сърцето й; някъде в далечината свиреше радио и се затръшна врата. По едната й буза се стече струйка пот. Трябваше час по-скоро да приключи и да си тръгне. Обърна се, за да довърши, но отново чу шум, този път по-ясен и по-силен. Беше входната врата, която се отвори и се затвори. Тя отстъпи крачка назад от компютъра и се опита да успокои дишането си.
Фрида се помъчи да се сети за нещо, което може би й бяха казали. Имаха ли чистачка? Или очакваха някого, който щеше да им гостува? Вероятно затова не си бяха включили алармата. Тя си помисли дали да не остане там, където беше, с надеждата, че човекът ще си тръгне — ами ако не си тръгнеше? Или ако се качеше нагоре по стълбите? Ако влезеше в тази стая и я намереше да стои тук? Тя почака, като дори не смееше да диша. Отдолу не се чуваше нищо. Човекът, който беше влязъл, сигурно стоеше в антрето без да мърда — или се движеше безшумно, на пръсти, изкачвайки се по стълбите към нея. Фрида обърна глава към вратата, всеки миг очаквайки някой да се появи, но кой?
И тогава чу стъпки. Не бързи, но решителни. Може би човекът щеше да отиде в кухнята и тя щеше да се спусне надолу, да се втурне през антрето и да изчезне през входната врата. Но стъпките спряха в подножието на стълбите, а после вече нямаше съмнение: те се приближаваха към нея. Фрида си пое дълбоко дъх. Беше в безизходица. Тя превключи компютъра на Ал в първоначалното му положение и заслиза по стълбите, които тук се извиваха стръмно надолу, така че когато стигна до главното стълбище, всичко под нея се виждаше като на длан: Бриджит се беше изкачила на първите няколко стъпала и стоеше с ръка на парапета, вперила във Фрида поглед, изпълнен с дълбоко презрение. За известно време двете жени се гледаха мълчаливо, без да помръднат, и Фрида си помисли, че каквото и да кажеше сега, щеше да прозвучи фалшиво. Въпреки това, докато слизаше към Бриджит, тя каза с небрежен тон: