Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Ти взела картофите? — попита тя. — Салатата.

— Какво? — не разбра Фрида. — Не, не бях тук.

— Илеана — изсъска Мира с мрачно изражение.

— Като излизам, ще купя продукти и ще сготвя — каза Фрида.

— Крадци! — изрече ядосано Мира.

— Какво?

— Крадци и цигани. Всичките са такива.

— Кои всички?

— Всички румънци.

— Ти откъде си?

— От Русе.

— Къде е това?

— В България.

Фрида порови в джоба си, извади банкнота от двайсет лири и я подаде на Мира.

— Това е за храна и каквото друго е нужно. Но не ги наричай цигани и крадци.

— Заключвай си вратата — каза Мира.

— Тя няма ключалка.

— Това е твой проблем.

— По-късно ще се погрижа за това — каза Фрида и излезе.

След пет минути тя вече се возеше в автобуса с чаша черно кафе. Беше седнала на втория етаж и наблюдаваше хората, които отиваха на работа или по магазините. С всеки изминал ден Фрида все повече се отдалечаваше от реалния свят на онези, които имаха професионални ангажименти, къщи и социални обвързаности, които имаха къде да отидат и си насрочваха срещи. Тя почувства същото отчуждение и когато отвори вратата на къщата. Сякаш в един миг някой беше грабнал семейството, оставяйки след себе си изпопадали играчки и чаши и чинии на кухненската маса. Къщата все още миришеше на обитателите си: на кафе, на парфюм, на сапун, на крем за лице, на пудра.

Тя се замисли за момент, а после тръгна да обикаля по стаите: кухнята, дневната и нагоре в кабинета на Бриджит и в спалнята. Къщата вече й изглеждаше позната — беше претършувала тези помещения. Беше ровила из шкафове и чекмеджета. Фрида постоя в спалнята и погледна през един от големите прозорци с изглед към улицата. Някаква мисъл започна да тормози съзнанието й, но беше твърде неясна и засега тя се отказа да напряга ума си. Нейното ровене и тършуване не беше дало никакъв резултат. С изключение на ключовете. Те притежаваха ключовете от жилището на Санди и от нейната къща. Внезапно неясната мисъл в съзнанието й се избистри и Фрида хукна надолу по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж. Онова устройство в дома й, до външната врата. Как можа да прояви такава небрежност, и то за втори път? Тя погледна към входната аларма. Беше изключена. Изведнъж я обзе паника. Възможно ли беше някой все още да е в къщата? Може би Ал беше на най-горния етаж? Не, каза си тя. Просто са забравили да включат алармата.