Светлина в пукнатините [bg]

Когато приключи с тези задачи, погледна последния дневен доклад. Беше резюме на провежданите акции и разследвания от офиса на главен комисар Франкьор. Гамаш знаеше, че не е необходимо да го чете и ако го отвореше, щеше да направи точно това, което Силвен Франкьор очакваше. Докладът не бе изпратен на Гамаш за информация и в никакъв случай като любезен жест. Целта беше да го уязви.

Главният инспектор задържа пръста си върху бутона, с който се отваряше съобщението.

Натиснеше ли го, имейлът щеше да бъде отбелязан като прочетен. От него. На неговото бюро, от неговия компютър. В който е била въведена неговата парола.

Франкьор щеше да разбере, че е надвил Гамаш. Отново.

Въпреки това детективът натисна бутона и думите се появиха на екрана.

Прочете всичко, което Франкьор очакваше от него да прочете. И се почувства точно така, както Франкьор се надяваше да го накара да се чувства.

Безсилен. Ядосан.

Франкьор бе включил Жан Ги Бовоар в поредната акция — този път мисия за пресичане на канал за наркотрафик, която спокойно можеше да бъде оставена на КККП и на граничните полицаи. Гамаш се втренчи в думите и си пое въздух бавно, продължително и дълбоко. Задържа дъха си за момент. После издиша. Бавно. Насили се да препрочете доклада. Да го възприеме цялостно.

След това затвори съобщението и го архивира.

Седеше на стола си и се взираше през стъклото между кабинета и общото помещение на отдела. Празно помещение. С унили гирлянди с коледни лампички. С вяла елха без подаръци под нея. Дори и фалшиви.

Искаше му се да се завърти на стола си, да обърне гръб на всичко и да зарее поглед към града, който обичаше. Но вместо това потъна в размисли за онова, което виждаше и което прочете. За чувствата си. Вдигна телефона, проведе един разговор и после си тръгна.