Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Той очевидно не е ревнив – каза Никълъс, като кимна към агента, когото тя бе целунала.

— Една-две нощи с него по никакъв начин не могат да се сравнят с няколкото месеца, прекарани с нацист.

Нейната искреност накара Никълъс да изрече собствената си истина:

— Попита ме дали се държа като мечок заради Скай и О’Фарел и аз казах „не“. Мисля, че излъгах.

— Трябва да кажеш на О’Фарел.

— Какво да му кажа?

— Че я обожаваш.

Същият безстрастен глас. Същото спокойно лице. На Марго, не на Никълъс.

Настъпилата след нейните думи тишина беше осезаема. Като облак, в секундата преди да се излее дъжд – просмукан от влага, тежък, задушаващ. Имаше чувството, че може да протегне ръка и да загребе шепа от нея.

Вдигна ръка към крилото и я задържа във въздуха: – По дяволите.

Не можеше да бъде влюбен в Скай. Поклати глава, като се опитваше да отхвърли жестоката истина.

— Ето защо не си станал агент – продължи Марго прозаично. – Лицето ти много лесно може да бъде разгадано. Подозирах го след танца, но тази сутрин го разбрах със сигурност. Нямаше да кажа нищо, защото смятах, че това знание е твърде разсейващо и няма място в самолет. Но сега смятам, че то ще ти даде най-убедителното основание да се съсредоточиш. Ще можеш да й кажеш какво чувстваш, че това – за нас – е само лъжа, само ако преживееш войната.

Ако преживееше войната. Ако Скай чувстваше същото. Ако не се влюбеше преди това в О’Фарел. По дяволите.

Беше подписал Закона за служебната тайна. Никой нямаше право да знае какво вършеше Марго – че една жена бе изпратена във Франция като таен агент. Ако някой извън тяхната група от привилегировани вътрешни хора разбереше, че жена е била използвана като шпионин, щеше да се надигне вълна от негодувание в цяла Британия, а може би и в целия свят. Така че той се бе съгласил с идеята на УСО за годежа като прикритие, което да обясни на всички защо двамата с Марго прекарват толкова време заедно. Абсолютно му бе забранено да се влюбва в Скай. Залозите бяха твърде високи. Ако кажеше на Скай каквото и да е за това, което правеше, щеше да се изправи пред военен съд. Вкопчи се още по-силно в крилото, а кокалчетата на ръката му побеляха.

— Не мога да кажа на О’Фарел – каза той сякаш това бе най-важната част от разговора. Но бе единствената, която можеше да започне да обмисля. – Ами ако… ако тя иска да бъде с него? Не мога да съсипя това, защото в замяна засега да не мога да й предложа нищо.

Марго нетърпеливо цъкна с език:

— Миналия уикенд О’Фарел беше в кръчмата най-малко с четири жени от СЖВВС. Знаеш, че той не желае да се обвързва. Сигурно го е казал и на Скай.

— Също така тя сигурно ме смята за мижитурка – каза Никълъс. – Непрекъснато се отнасям към нея неодобрително като разочарован баща. Както й казах в Темсфорд. А когато О’Фарел я целуна по бузата в столовата, тя ме видя как се намръщих, но това беше само защото си мислех как никога няма да мога да я целуна – би било твърде…