Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Дренаите никога не са били приятели с етерните дракони, но същото можеше да се каже и за всички останали раси. Ириди знаеше, че е напълно възможно той да понечи да я изяде. Но имаше нещо, което караше жрицата да се опита да стигне до създанието. Притисната до стената и почти невидима за скардина, Ириди надникна зад следващия ъгъл.
Пред нея се откри широка пещера, в която гъмжеше от диви джуджета. Те се катереха по стените, висяха от тавана и се суетяха по пода, и тя разбра, че всъщност се стараят да не позволяват на пленника си да помръдне и на сантиметър. Затворът на етерния дракон беше толкова удивителен, че дренаята едва се сдържа да не влезе направо и да го огледа по-добре. Беше се чудила как са успели да задържат огромния звяр, след като са го пуснали от ужасната кутия, и вече знаеше.
Енергийните нишки задушаваха етерния дракон, сякаш левиатанът притежаваше тяло като нея или скардините. Нишките изглеждаха толкова крехки, но ясно си личеше, че имат невероятна сила. Накрая, когато погледът й се премести от оковите към самия пленник, Ириди едва повярва, че той е все още жив. Етерният дракон приличаше повече на призрак и дори на някои места тялото му беше по-недоловимо от това, което се намираше зад него. Ириди беше готова да отиде при него, но усети как приближава познато зло.
Кървавият елф нахълта в залата. До него се носеше коварното създание — магоубиецът, срещу когото се беше изправил Крас. Зендарин се приближи до етерния дракон. Изглеждаше сякаш само го наблюдава, но Ириди разбра, че прави нещо повече от това. До Зендарин изтича един скардин, който изръмжа и изсъска нещо, което той явно разбираше.
— Тогава следващия път се постарай това да не се повтаря! — отсече ядосано Зендарин. — Не искаш да изгълта още някой от смрадливите ти приятелчета, нали?
И точно тогава жрицата забеляза четири същества, които нареждаха някакви кристали до голямата муцуна на етерния дракон. Това обясняваше един от ужасните ревове, които беше чула по-рано. Нещо се беше случило и точно тези нишки там се бяха скъсали. Тя се загледа в работата на скардините, опитвайки се да проумее какво точно правят. Може би там се криеше ключът за освобождаването на левиатана. Но дали наистина можеше да го освободи? Това беше спорен въпрос, въпрос, който Ириди си задаваше от самото начало.
„Има само един начин. Трябва да преценя този етерен дракон…“ Дори Крас щеше да я изгледа с невярващи очи, ако знаеше какво е решението й. Дренаята много добре разбираше, че нито един от последните й другари, както и малцина от собствените й орден, биха избрали подобен курс. Нищо от това, което се знаеше за етерните дракони, не позволяваше да им се има доверие. Но Ириди усещаше, че няма право да не го направи.
Кървавият елф си тръгна, следван от магоубиеца си. Жрицата се огледа, но не видя друго, освен още повече скардини. Ириди смяташе, че може да се справи с тях. Руните, които ги защитаваха от магии, явно не действаха срещу силата на жезъла й, а той беше последната й надежда. Засега дренаята разчиташе главно на учението на ордена си.
„Контролирай очите им с мисълта си. Накарай ги да гледат навсякъде другаде, но не и към теб.“ На пръв поглед беше невъзможно, но с тези думи учителите й бяха показали техники, чрез които по-добре да се слее със заобикалящата я среда. Тя се беше възползвала от тези умения навън, както и в коридорите, но в пещерата имаше прекалено много скардини.
Въпреки всичко дренаята пристъпи напред. Вървеше плътно до стената, прикривайки се с мантията си. Скардините продължаваха да изпълняват задачите си. Трябваше бързо да наместят кристалите. Ириди усещаше тревогата им всеки път, когато се доближаваха до етерния дракон.
Един от тях случайно погледна към нея. Жрицата замръзна на място. Скардинът изскърца със зъби и продължи работата си. Ириди изчака още малко и започна да слиза. Но тогава се появи един драконспон. Той посочи към няколко от скардините до него.
— Идвайте. Заповед на господарката…
Половин дузина от съществата последваха драконспона. Ириди благодари на късмета си. След оттеглянето на съществата около главата на дракона почти не останаха скардини. Другите бяха далеч встрани от нея. Това беше нейният шанс. Изключително пъргаво дренаята се спусна до нивото, където етерният дракон лежеше окован. Тя изчака няколко скардини, които се бяха покатерили по стените, да се шмугнат в един страничен тунел, и се промъкна до огромния пленник. Дори етерният дракон като че ли не я забеляза, но това най-вероятно се дължеше на състоянието му.