Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

Прохладен ветрец духаше откъм обраслите със смърчове западни хълмове надолу през дълги ожънати ниви и свиреше в тополите. Една ясна звезда беше увиснала над овощната градина, светулки прелитаха над Пътеката на влюбените насам-натам между папрати и шумолящи вейки. Анн ги наблюдаваше, както говореше, и някак усещаше, че вятърът и звездите, и светулките — всички се сплитаха в нещо неизказано хубаво и чаровно.

— О, Марила, това бяха най-обаятелни минути! Чувствам, че не съм живяла напразно и винаги ще се чувствам така, дори да не бъда никога пак поканена на чай в дома на свещеника. Когато стигнах там, госпожа Алан ме посрещна на вратата. Беше облечена с най-сладка рокля от бледорозов тюл с безкрайни воланчета и ръкави до лактите, и приличаше на същински ангел. Наистина ми се струва, че бих искала, когато порасна, Марила, да стана жена на свещеник. Един свещеник не би трябвало да има нещо против червената коса, защото няма да мисли за такива светски неща. Но, разбира се, би трябвало да бъда добра по природа, а аз никога няма да бъда такава, та май че няма защо да си го мисля. Някои хора са добри по природа, нали знаеш, а други не са. Аз съм от другите — госпожа Линд казва, че съм изпълнена с първороден грях. Колкото и усилено да се мъча да бъда добра, никога няма да мога да стана като добрите по природа. Това много прилича на геометрията, както ми се вижда. Но не мислиш ли, че да се мъчиш така усилено също не е малко нещо? Госпожа Алан е една от добрите по природа. Аз я обичам от все сърце. Знаеш ли, има хора като Матю и госпожа Алан, които обикваш веднага, без никакви задръжки. А има други, като госпожа Линд, за които трябва много да се мъчиш, докато ги обикнеш. Разбираш, че трябва да ги обикнеш, защото знаят толкова много и са толкова дейни в черковната работа, но все пак трябва да се подсещаш за това през цялото време, защото иначе забравяш. На чая имаше и друго момиченце от училището в Белите пясъци. Казва се Лорета Брадли и е много мило момиченце. Не съвсем сродна душа, знаеш, но все пак много мила. Чаят беше чудесен и мисля, че спазих доста добре всичките правила на етикета. След чая госпожа Алан свири и пя и накара Лорета и мен също да пеем. Госпожа Алан казва, че имам добър глас и че занапред трябва да пея в хора на Неделното училище. Не можеш да си представиш колко вълнува това, само като си го помислиш. Аз мечтаех да пея в хора на Неделното училище, както Дайана, но ме беше страх, че това е чест, до която никога не бих могла да се домогна. Лорета трябваше да се върне у дома рано, защото довечера в хотела на Белите пясъци имало голям концерт и сестра й трябвало да рецитира на него. Лорета каза, че американците в хотела уреждали веднъж на две седмици концерт в полза на болницата в Шарлоттаун и канили сума хора от Белите пясъци да рецитират. Лорета каза, че се надявала да я поканят и нея някой ден. Аз само я изгледах със страхопочитание. След като тя си отиде, госпожа Алан и аз водихме сърдечен разговор. Аз й разправих всичко: за госпожа Томас и близнаците, за Кейти Морис и Виолета и за идването ми в „Грийн Гейбълс“, и за геометрията също. Ти не знаеш колко вяра ми вдъхна това. Госпожа Линд дойде, тъкмо преди аз да си тръгна, и знаеш ли какво, Марила! Църковните настоятели са назначили нов учител, и то жена. Казва се госпожица Мюриъл Стейси. Не е ли романтично това име?! Госпожа Линд казва, че никога досега не са имали жена-учителка в Авонлий и тя го смята за опасно нововъведение. Но аз мисля, че ще бъде великолепно да имаме жена за учителка и да ти кажа, не зная как ще изживея тия две седмици, докато започне училището, толкова нямам търпение да я видя.