Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Аз обичам госпожица Стейси от все сърце, Марила. Тя е толкова възпитана и има такъв сладък глас! Когато произнася името ми, чувствам инстинктивно, че го изговаря с двойно „н“. Днес следобед имахме декламация. Толкова ми се иска да си била там да ме чуеш как рецитирам „Мери, кралица на шотландците“. Вложих цялата си душа в него. На връщане у дома Руби Гилис ми каза, че от изражението, с което съм произнесла стиха „А за ръката на баща ми, рече тя, ще жертвам аз женската ръка“, кръвта изстинала в жилите й.
— Ами, ти би могла да го рецитираш за мене някой от тия дни в хамбара — предложи Матю.
— Разбира се, ще ти го рецитирам — замислено отговори Анн, — но зная, че няма да мога да го рецитирам толкова добре. Няма да е толкова вълнуващо; друго е, когато цяло училище, стаило дъх, чака думите ти. Сигурна съм, че няма да мога да смразя кръвта в жилите ти.
— Госпожа Линд казва, че на нея кръвта й изстинала в жилите, като видяла момчетата да се катерят до самия връх на рида при господин Бел за врачи гнезда миналия петък — обади се Марила. — Чудя се на госпожица Стейси, че им го е позволила.
— Но на нас ни трябваше гнездо за природознанието — обясни Анн. — Имахме ден на открито. Тези дни на открито са великолепни, Марила. И госпожица Стейси обяснява всичко толкова чудесно! Ние трябва да пишем съчинения за тези предобеди на открито и аз пиша най-хубавите.
— Много суетно е от твоя страна да казваш това. По-добре ще е да оставиш да го каже учителката.
— Но тя вече го каза, Марила. И аз съвсем не се гордея с това. Как мога да се гордея, като съм такава тъпачка по геометрия, макар да започвам по мъничко да разбирам и нея. Госпожица Стейси я прави толкова ясна. И все пак никога няма да я разбирам добре и уверявам те, че тази мисъл действа унизяващо. Но аз обичам да пиша съчинения. В повечето случаи госпожица Стейси ни оставя сами да си изберем темата, но за идущата седмица трябва да напишем съчинение за някоя забележителна личност. Трудно е да избереш измежду толкова много живели забележителни хора. Не е ли велико нещо да бъдеш забележителен и след като умреш, за тебе да пишат съчинения? О, колко много бих искала да бъда забележителна! Мисля си, че когато порасна, ще уча за медицинска сестра и ще отида с Червения кръст на бойното поле, като мисионерка. Би било много романтично, но трябва да си много добър, за да станеш мисионер, и това го прави трудно. Ние имаме всеки ден и физически упражнения. Те придават грациозност и подобряват храносмилането.
— Подобряват, дрън-дрън! — обади се Марила, която често смяташе тези неща за глупости.
Ала всичките следобеди на открито и рецитиране в петъчните дни, и кълчения в часовете по физическа култура избледняха пред един проект, който госпожица Стейси съобщи през ноември. Той беше учащите се от училището в Авонлий да подготвят концерт и да го изнесат в залата на Бъдни вечер с похвалната цел да подпомогнат заплащането на училищно знаме. Всички ученици приеха благосклонно този план и подготвянето на програмата започна веднага. И от всичките възбудени избрани участници никой не беше толкова възбуден, колкото Анн Шърли, която всецяло се отдаде на това начинание, макар да беше възпрепятствана от неодобрението на Марила. Марила смяташе това за явна глупост…
— Това само ви пълни главите с безсмислици и отнема от времето, което би трябвало да посветите на уроците си — мърмореше тя. — Не одобрявам децата да устройват концерти и да тичат по разни репетиции. Това ги прави суетни, дръзки и ги навиква на скитане.
— Но помисли за благородната цел — спореше Анн. — Знаме, което да възпитава духа в родолюбив, Марила.
— Добре, щом можеш да съчетаваш родолюбието и развлечението, това не е ли достатъчно. Разбира се, много хубаво е да уредиш концерт. Ние ще пеем шест хорови песни и Дайана ще излезе със соло. Аз участвам в два диалога: „Общество за потискане на клюките“ и „Царицата на феите“.
Момчетата също ще имат диалог. А аз трябва да изляза с две декламации, Марила. Направо се разтрепервам, като помисля за туй, но това са едни хубави, вълнуващи тръпки. Накрая ще имаме жива картина: „Вяра, Надежда и Любов“. Дайана, Руби и аз в нея, целите загърнати в бяло, с разпуснати коси. Аз ще бъда Надеждата, с ръцете сключени, ей тъй, и очи, вдигнати нагоре. Ще упражнявам декламациите си на тавана. Не се стряскай, ако ме чуеш да стена. В едно от тях трябва да стена сърцераздирателно, а е много трудно да нададеш добър артистичен стон, Марила; Джоузи Пай се муси, защото в диалога не й дадоха ролята, която искаше. Тя искаше да бъде царица на феите. Щеше да е смешно, защото кой е чул някога за царица на феите, дебела като Джоузи. Цариците на феите трябва да бъдат слабички. Джейн Андрюс ще бъде царицата, а аз ще бъда една от нейните почетни дами. Джоузи разправя, че според нея червенокоса фея е толкова смешно, колкото и дебела, но аз не обръщам внимание на това, което казва Джоузи. Ще имам венец от бели рози на косата, а Руби Гилис ще ми даде назаем нейните пантофки, защото си нямам свои. Знаеш, за феите са необходими пантофки. Не можеш да си представиш фея с високи обувки, нали? Особено пък с металически бомбета? Ние ще украсим залата с надписи от преплетени смърчови и елови вейки и втъкнати в тях рози от червена копринена хартия. И ще влезем всички двама по двама, след като зрителите насядат, а Ема Хуайт ще свири марш на органа. О, Марила, зная, че такива неща не те въодушевяват толкова колкото мен, но не се ли надяваш, че твоята малка Анн ще се отличи?