Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Новият свещеник и жена му бяха млада двойка, приятни наглед, още в медения месец, и изпълнени с всички добри и възторжени намерения за избрания си житейски път. Авонлий ги посрещна от самото начало с отворени сърца. Стари и млади харесваха откровения и жив млад мъж с неговите високи идеали и будната, мила женичка, която стана стопанка на свещеническия дом. Анн веднага и от все сърце се влюби в госпожа Алан. Беше открила още една сродна душа.
— Госпожа Алан е съвсем чудесна — заяви тя една неделя следобед. — Тя пое нашия клас и е прекрасна учителка. Тя веднага каза, че според нея не е справедливо учителят да задава всичките въпроси, а ти знаеш, Марила, че това е точно каквото винаги съм мислила аз. Тя каза, че можем да й задаваме какъвто пожелаем въпрос, и аз й зададох не знам колко. Мене ме бива да задавам въпроси, Марила.
— Вярвам ти — бе недвусмисленият отговор на Марила.
— Никой друг не й зададе въпрос, освен Руби Гилис, а тя я попита дали ще има неделен училищен пикник това лято. Аз мисля, че това не беше много подходящ въпрос, защото нямаше никаква връзка с урока — урокът беше за Даниила в лъвовата яма — но госпожа Алан само се усмихна и каза, че според нея ще има. Госпожа Алан има чудесна усмивка; тя има такива прелестни трапчинки на бузите си. Бих искала да имам трапчинки на моите бузи, Марила. Не съм и наполовина толкова мършава, колкото бях, когато дойдох тука, но още нямам трапчинки. Ако имах, може би бих могла да влияя на хората да бъдат добри. Госпожа Алан каза, че би трябвало винаги да се стараем да влияем на другите хора да бъдат добри. Тя говори толкова хубаво за всичко. Никога не съм знаела преди, че религията е толкова светло, радостно нещо. Винаги съм мислила, че е един вид тъга, но религията на госпожа Алан не е и аз бих искала да бъда християнка, ако мога да бъда като нея. Не бих искала да бъда като господин директора Бел.
— Много невъзпитано от твоя страна е да говориш така за господин Бел — строго забеляза Марила. — Господин Бел е истински добър човек.
— О, то се знае, че е добър — съгласи се Анн. — Но това като че ли с нищо не му помага. Ако можех да бъда добра, щях да танцувам и пея по цял ден, защото това щеше да ме радва. Предполагам, че госпожа Алан е твърде възрастна, за да танцува и пее и, разбира се, това няма да приляга на жена на свещеник. Но просто мога да почувствам, че се радва да е християнка, и че щеше да си остане същата, дори да можеше да влезе в рая и без това.
— Май че трябва да поканим господин и госпожа Алан на чай някой ден наскоро — замислено пророни Марила. — Били са вече почти навсякъде, освен у нас. Чакай да видим. Идущата сряда би била удобна да ги поканим. Но недей казва нито думичка за това на Матю, защото разбере ли, че ще идват, ще намери някакво извинение да го няма вкъщи. Беше така свикнал с господин Бентли, че нямаше нищо против него, но ще му бъде трудно да се запознае с новия свещеник, а от съпругата на новия свещеник ще се уплаши до смърт.
— От мене думичка няма да излезе — увери я Анн. — Но, о, Марила, ще ми позволиш ли аз да направя сладкиш за този случай? Иска ми се да направя нещо за госпожа Алан, а ти знаеш, че вече правя доста хубав кейк.
— Може да направиш торта — обеща Марила.
В понеделник и вторник във фермата „Грийн Гейбълс“ се правеха големи приготовления. Да приемеш свещеника и жена му на чай беше сериозна и важна стъпка и Марила беше твърдо решила да не остане по-назад от никоя домакиня в Авонлий. Анн се побърка от възбуда и възторг. Тя обсъди всичко с Дайана във вторник вечер в полумрака, когато двете седяха на големите червени камъни край Бълболенето на дриадата и правеха слънчеви дъги във водата с малки клонки, натопени в борова смола.
— Всичко е готово, Дайана, освен тортата ми, която ще направя сутринта, и бисквитите с бакпулвер, които Марила ще направи чак когато наближи времето за чая. Уверявам те, Дайана, че двете с Марила имахме много работа два дни. Това е голямо събитие да ти дойдат на чай свещеникът и жена му. Никога не съм преживявала такова нещо. Трябва само да видиш кухненския ни килер! Заслужава си едно виждане. Ще имаме желирано пиле и студен език. Ще имаме два вида желе, червено и жълто, и бит каймак, и лимонов пай, и вишнев пай, и три вида курабии, и пита с плодове, и прочутото сладко на Марила от жълти сливи, което пази специално за свещениците, и бял кейк, и бисквити, за които споменах, и торта, и пресен хляб, и друг, в случай че свещеникът не е добре със стомаха и не може да яде топъл хляб. Госпожа Линд казва, че свещениците са зле със стомаха, но мисля, че господин Алан не е бил толкова дълго свещеник, че това да му е повлияло зле. Направо тръпки ме побиват, като си помисля за моята торта. О, Дайана, какво ли ще стане, ако не струва! Снощи сънувах, че където и да ида, ме преследва страшен таласъм с голяма торта вместо глава.