Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Подсторването тъкмо тогава беше модно забавление на дребосъците в Авонлий. Беше започнало между момчетата, но скоро се разпространи и сред момичетата, и всички глупости, сторени в Авонлий през това лято поради това, че извършителите им са били „подсторени“ да ги извършат, биха напълнили цяла книга.
Първа от всичките Кари Слоун подстори Руби Гилис да се качи до известна височина по огромната стара върба пред входната врата. Въпреки смъртния ужас от тлъстите зелени гъсеници, плъзнали по това дърво, и страха от майка си, както я виждаше пред очите си, ако скъса новата си муселинова рокля, Руби Гилис пъргаво го направи, за изумление на споменатата Кари Слоун.
После Джоузи Пай подстори Джейн Андрюс да обиколи градината, като подскача на един крак на земята, което Джейн Андрюс смело се опита да направи, но се отказа на третия ъгъл и трябваше да се признае за победена.
Понеже Джоузи прояви тържествуването си по-открито, отколкото допускаше добрият вкус, Анн Шърли я подстори да мине по дъсчения стобор, който заграждаше градината към изток. Да „ходиш“ по дъсчен стобор изисква повече ловкост, устойчивост и сигурност в краката, отколкото може да предположи някой, който не се е опитвал да го направи. Обаче Джоузи Пай, макар и да й липсваха някои качества, които създават популярност, имаше поне естествена и вродена дарба, развита съответно чрез упражнение, да ходи по дъсчени стобори. Тя мина по оградата на Бари с надменно равнодушие, с което сякаш искаше да каже, че такова дребно нещо не си заслужава „подсторване“. Пресилено възхищение поздрави подвига й, понеже повечето от останалите момичета можеха да го оценят, тъй като бяха претърпявали разни несполуки в опитите си да ходят по стобори. Джоузи слезе от високата ограда, зачервена от своята победа, и хвърли предизвикателен поглед към Анн.
Анн тръсна червените си плитки.
— Не смятам за чак толкова удивително нещо да минеш по малък, нисък дъсчен стобор — каза тя. — Познавах едно момиче в Морисвил, което умееше да ходи по гребена на покрив.
— Не вярвам — решително отсече Джоузи. — Не вярвам някой да може да мине по гребена на покрив — във всеки случай ти не би могла.
— Не бих могла? — извика Анн, без да се замисли.
— Щом смееш, искам да го направиш — каза Джоузи предизвикателно. — Ако смееш, качи се ей там и мини по гребена на кухненския покрив на господин Бари!
Анн пребледня, но явно можеше да направи само едно нещо. Тя се запъти към къщата, където имаше дървена стълба, облегната на кухненския покрив. От всички петокласнички се изтръгна едно „О!“ — отчасти от възбуда, отчасти от уплаха.
— Няма да го направиш, Анн! — умолително възкликна Дайана. — Ще паднеш и ще се убиеш. Остави я Джоузи Пай! Не е честно да предизвикаш някого да извърши толкова опасно нещо.
— Трябва да го направя. Това е въпрос на чест — заяви Анн сериозно. — Ще мина по гребена, Дайана, или ще загина, когато се опитвам да го направя. Ако се убия, оставям на теб бисерния си пръстен.
Анн се качи сред пълно мълчание, стигна гребена, изправи се и потърси равновесие на тази несигурна точка и запристъпва по наклона, замаяна от съзнанието, че е неприятно високо над всичко и че ходенето по гребена на покрив не е нещо, при което въображението може да ти помогне много-много. Въпреки това тя успя да направи няколко крачки, преди да се случи бедата. Изведнъж се олюля, загуби равновесие, спъна се и падна, хлъзна се надолу по напечения от слънцето покрив и се строполи през гъсталака на дивата лоза долу — всичко това, преди поразената група да може да нададе ужасен вик в един глас.
Ако Анн беше паднала от онази страна на покрива, от която се беше качила, Дайана вероятно е щяла да стане наследница на бисерния пръстен в същия миг. За щастие тя падна от другата страна, където покривът продължаваше надолу над входната врата толкова ниско до земята, че падането оттам представляваше значително по-малка опасност. Въпреки това, когато Дайана и другите момичета обиколиха презглава къщата (освен Руби Гилис, която остана като закована на мястото си и изпадна в истерия), те намериха Анн да лежи пребледняла и отпусната сред остатъци от дивата лоза.
— Анн, жива ли си? — изкрещя Дайана и падна на колене до приятелката си. — О, Анн, скъпа, кажи ми поне една дума, да зная, че си жива!