Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Тя ще бъде хубава и вкусна — увери я Дайана, която беше много мила приятелка. — Че нали тортата, която беше направила преди две седмици за обяд в Райския кът, беше чудесна.
— Да, но тортите имат такъв ужасен навик да излизат лоши, тъкмо когато ги искаш особено много да бъдат добри — въздъхна Анн и пусна да плува особено добре насмолена клонка. — Обаче предполагам, ще трябва да се осланям на провидението и да не забравя да сложа и брашното. О, Дайана, каква прекрасна дъга! Мислиш ли, че дриадата ще излезе, след като си отидем, и ще си я вземе за шал?
— Нали знаеш, че няма такова нещо като дриади — каза Дайана. Майка й беше узнала за Омагьосаната гора и беше много сърдита за това. Като последица Дайана се въздържаше от подобни подражателни полети на въображението и смяташе, че не е благоразумно да подхранваш вярвания дори в безобидни дриади.
— Но е тъй лесно да си представиш, че има — възрази Анн. — Всяка вечер, преди да си легна, поглеждам през прозореца и се чудя дали дриадата наистина седи там и реши къдрите си, като използва извора вместо огледало. Понякога търся стъпките й в росата сутрин. О, Дайана, не се отказвай от вярата си в дриадата.
Настъпи сряда сутрин. Анн стана по изгрев, защото бе твърде възбудена да спи. Беше я хванала силна хрема от многото плискане на извора предишната вечер, но нищо по-малко от остра пневмония не би могло да намали интереса й към кулинарните въпроси тази сутрин. След закуска се зае с приготвяне на тортата си. Когато най-после затвори вратичката на фурната, тя дълбоко пое дъх.
— Сигурна съм, че не съм забравила нищо този път, Марила. Но вярваш ли, че ще бухне? Да предположим само, че бакпулверът не е добър? Аз взех от новата кутия. А, както казва госпожа Линд, никога не можеш да бъдеш сигурна, че ще ти дадат добър бакпулвер в нашите времена, когато всичко толкова много се подправя. Госпожа Линд казва, че правителството би трябвало да се занимае с този въпрос, тя казва, че нямало да доживее деня едно консервативно правителство да вземе мерки. Марила, ами ако тази торта не бухне?
— Ще имаме предостатъчно друго и без нея — беше безучастният поглед върху нещата на Марила.
Тортата обаче се надигна и излезе от фурната лека и въздушна като златна пяна. Анн, зачервена от възторг, подреди слоевете с рубиненочервено желе помежду и във въображението си видя госпожи Алан да яде и дори да иска още едно парче.
— Ти ще сложиш, разбира се, най-хубавия чаен сервиз, Марила — каза тя. — Може ли да украся масата с папрати и шипки?
— Аз смятам всички тези неща за глупости — отвърна с презрение Марила. — Според мене важното е това, което е за ядене, а не празни украшения.
— Госпожа Бари беше украсила масата си — възрази Анн — и свещеникът й направил голям комплимент. Той казал, че това било пиршество не само за апетита, но и за окото.
— Добре, прави каквото искаш — съгласи се Марила, взела твърдо решение да не бъде надмината от госпожа Бари или който да било друг, — само гледай да оставиш достатъчно място за чиниите и яденето.
Анн положи крайни усилия да украси масата по такъв начин, че да остави госпожа Бари далече зад себе си. Понеже имаше изобилие от рози и папрати и се отличаваше със своя собствен художествен вкус, масата стана тъй красива, че когато свещеникът и жена му седяха на трапезата, двамата в един глас се възхитиха от нейната хубост.
— Това е дело на Анн — мрачно справедлива каза Марила и Анн почувства, че одобрителната усмивка на госпожа Алан беше почти прекалено голямо щастие за този свят.
Матю също беше там, прилъган да се присъедини, и само Господ и Анн знаеха как. Беше изпаднал в такова състояние на стеснителност и нервност, че Марила се беше отчаяла и отказала от него; но Анн се справи с него така успешно, че сега той седеше на масата, докаран с най-хубавите си дрехи и бяла яка, и водеше небезинтересен разговор със свещеника. Той не промълви нито дума на госпожа Алан, обаче това може би не се и очакваше.
Всичко вървеше весело като на сватба, докато не поднесоха тортата на Анн. Госпожа Алан, на която бяха поднасяли вече смайващото разнообразие от лакомства, се отказа. Но Марила забеляза разочарованието на лицето на Анн и настоя с усмивка: