Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

Двадесет и четвърта глава

Госпожица Стейси и ученичките й уреждат концерт

Беше октомври, когато Анн беше готова да тръгне пак на училище — прекрасен октомври, червен и златен, с меко време сутрин, когато долините бяха изпълнени с леки мъгли, сякаш те бяха духът на есента — аметистови, бисерни, сребърни, черни и синкави като пушек. Росата беше толкова тежка, че нивите блестяха като сребърно платно, а купища шумоляща под краката шума се бе натрупала се в долчинките с клонести дървета. Брезовата пътека беше безкраен балдахин, а папратите покрай нея бяха изсъхнали и кафяви. Във въздуха имаше остър мирис, който подтикваше малките момичета да пристъпват бързо и живо на път за училище; и беше тъй хубаво да се седи пак на малкия кафяв чин до Дайана, а Руби Гилис да й кима от другата страна на пътеката, Кари Слоун да й подава бележчици, а Джулия Бел да изпраща топче дъвка чак от последната редица. Анн, щастлива, пое дълбоко дъх докато си подостряше молива и подреждаше картинките в чекмеджето на чина. Животът наистина беше интересен.

В новата учителка тя откри вярна и ценна приятелка. Госпожица Стейси беше будна, отзивчива млада жена с щастливата дарба да спечелва и да запазва обичта на учениците си и да съживява у тях най-добрите им умствени и духовни черти. Анн цъфна както цвете под благотворното й влияние и носеше на възхитения Матю и придирчивата Марила възторжени разкази за учебната работа и планове.