Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— О, трябва да вземете парченце, госпожо Алан. Анн я направи специално за вас.
— В такъв случай трябва да я опитам — засмя се госпожа Алан и си взе големичък триъгълник, както направиха и свещеникът, и Марила.
Госпожа Алан хапна един залък и на лицето й се изписа много чудновато изражение; обаче тя не каза нито дума и спокойно продължи да го яде. Марила забеляза това изражение и побърза да вкуси тортата.
— Анн Шърли! — възкликна тя. — Какво, за Бога, си сложила в тази торта?
— Нищо друго, освен посоченото в рецептата, Марила — възкликна Анн с отчаян вид. — О, не е ли вкусна?
— Вкусна ли! Тя е направо страхотна! Госпожа Алан, не се мъчете да я ядете. Анн, опитай си я ти. Каква подправка си сложила?
— Ванилия — каза Анн с лице, алено от огорчение, след като опита тортата. — Само ванилия. О, Марила, това трябва да е бил бакпулвер. Аз си имах подозрения за този бак…
— Бакпулвер, глупости! Иди и ми донеси шишето с ванилията, която си сложила.
Анн изтича до кухненския килер и се върна с малко шишенце, до половината пълно с кафява течност с жълт етикет „Ванилия екстра“.
Марила го взе, отвори и помириса.
— Господ да ни е на помощ, Анн, ти си сложила в тортата от успокояващото болки лекарство „Анодин“. Аз счупих шишенцето миналата седмица, и пресипах остатъка в старо празно шише от ванилия. Предполагам, че от части грешката е моя — трябвало е да те предупредя — но защо, моля те, не си го помирисала?
Анн се заля от плач след този двоен позор.
— Аз не можах… имах такава хрема — и с тези думи тя направо побягна в таванската стаичка, където се хвърли на леглото и неудържимо зарида.
След малко се чуха леки стъпки на стълбището и някой влезе в стаята.
— О, Марила! — изхлипа Анн, без да вдигне глава. — Аз се опозорих завинаги. Никога няма да мога да го преживея това. То ще се разчуе… в Авонлий винаги всичко се разчува. Дайана ще ме попита как е била моята торта и аз ще трябва да й кажа истината. Мен винаги ще ме сочат като момичето, направило торта с анодин. Гил… момчетата в училище вечно ще се смеят на това! О, Марила, ако у теб има капчица християнска милост не ми казвай след това, че трябва да сляза долу и да измия чиниите. Аз ще ги измия, след като свещеникът и жена му си отидат, но не мога вече никога да погледна госпожа Алън в лицето. Тя може да си помисли, че съм се опитала да я отровя. Госпожа Линд разправя, че познавала едно момиче сираче, което се опитало да отрови благодетелите си. Но това лекарство не е отровно. То трябва да се взима вътрешно… макар и не в торти. Няма ли да кажеш това на госпожа Алан. Мерила?
— Ами какво ли ще е да скочиш и да й го кажеш самата ти?
Анн скокна и видя госпожа Алан да стои при леглото й и да я гледа със смях в очите.
— Скъпо мое момиченце, не бива да плачеш така — заговори тя, не на шега разтревожена от трагичното изражение на Анн. — Ами че това е само една смешна грешка, каквато би могъл да направи всеки.
— О, не, само аз вечно правя такива грешки — каза Анн с отчаяние. — Пък аз исках да направя тази торта толкова хубава за вас, госпожо Алан!
— Да, зная, миличка. И те уверявам, че ценя твоята любезност и внимание: все едно че всичко е било наред. Сега не бива да плачеш повече, ами ела с мене долу и ми покажи твоята градинка с цветя. Госпожица Кътбърт ми разправи, че си имаш малка градинка, съвсем твоя. Искам да я видя, защото много се интересувам от цветя.
Анн позволи да я заведат долу и да я утешат с мисълта, че имаше наистина пръст Божий в това, че госпожа Алан беше сродна душа. Нито дума повече не бе изречена за тортата с лекарството и когато гостите си отидоха, Анн си каза, че е прекарала вечерта по-приятно, отколкото би могло да се очаква, като се изключи ужасната й грешка. Въпреки това тя въздъхна дълбоко:
— Не е ли хубаво да си помислиш, че утре е нов ден, засега без грешки?
— Уверена съм, че ще направиш предостатъчно — откликна се Марила. — Никога не съм видяла някой да те надмине в правене на грешки, Анн.
— Вярно, и аз си го зная — тъжно призна Анн. — Но никога ли не си забелязала едно утешително нещо за мен, Марила? Аз никога не правя една и съща грешка два пъти.
— Не виждам голяма полза от това, щом вечно правиш нови.
— О, не разбираш ли, Марила? Трябва да има граница на грешките, които някой може да направи, и когато стигна до техния край, вече няма да ги правя. Това е много утешителна мисъл.