Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Е, по-добре ще е да отидеш и да хвърлиш тази торта на свинете — каза Марила. — Нея не може да я яде никое човешко същество.
Двадесет и втора глава
Анн е поканена на чай
— Е, за какво си се опулила сега така? — попита Марила, когато Анн току-що се беше върнала от едно изтичване до пощата. — Да не си открила още една сродна душа?
Възбудата обгръщаше Анн като някаква мантия, блестеше в очите, светеше във всяка черта на лицето. Беше пристигнала с танцови стъпки по пътеката, като горски дух, донесен от вятъра в меката слънчева светлина и ленивите сенки на августовската вечер.
— Не, Марила, но, о, знаеш ли какво? Поканена съм на чай при свещеника утре следобед! Госпожа Алан е оставила писмо за мене в пощата. Само го погледни, Марила: „Госпожица Анн Шърли, Грийн Гейбълс“
За първи път ме наричат „госпожица“. Така да ме развълнува! Аз ще го пазя завинаги между най-ценните си съкровища.
— Госпожа Алан ми каза, че имала намерение да покани на чай един по един всичките ученици от класа си в Неделното училище — каза Марила, отнасяйки се към чудесното събитие много хладно. — Няма защо да те избива от това на треска. Научи се да приемаш нещата спокойно, дете.
За Анн да приема нещата спокойно би значило да промени характера си. Изтъкана от „дух, огън и роса“, каквато беше, тя посрещаше удоволствията и болките в живота с тройно напрежение. Марила усещаше това и то смътно я тревожеше, като си даваше сметка, че повратностите на съдбата вероятно ще се отразяват тежко на тази чувствителна душа, но не разбираше, че също толкова голямата способност на Анн да се радва можеше да компенсира, дори да надделее над другото. Затова Марила считаше за свой дълг да приучи Анн към уравновесеност в духовния живот, толкова невъзможна и чужда за момичето, колкото за слънчев лъч, танцуващ в плитчинка на поточето. Тя не отбелязваше голям напредък, както скръбно признаваше пред себе си. Пропадането на някоя скъпа надежда или план докарваше Анн до „дълбините на злочестината“. Осъществяването им я издигаха до замайващите „висини на възторга“. Марила почти беше започнала да се отчайва, че ще успее някога да преобрази това бездомно сираче в образцово момиченце със скромни маниери и благопристойно държане. Нито можеше да повярва, че харесва Анн много повече такава, каквато беше.
Тази вечер Анн си легна мълчалива и нещастна, защото Матю беше казал, че вятърът се обръщал в североизточен и го било страх, че утре денят ще бъде дъждовен. Шумоленето на тополовите листа около къщата не я оставяше на мира, то толкова приличаше на ромолящи дъждовни капки, а глухият, далечен рев на залива, който слушаше с удоволствие в други дни, понеже обичаше странния му звучен, натрапчив ритъм, сега й се струваше като предсказание за буря и нещастие за малко девойче, което особено много искаше хубав ден. На Анн й се струваше, че утрото никога няма да дойде.
Но всичко си има край, дори и нощта преди деня, в който си поканена на чай в дома на свещеника. Утрото, въпреки предричането на Матю, беше чудесно и настроението на Анн стигна незнайни висоти.
— О, Марила, днес у мен има нещо, което ме кара да обичам всекиго, когото видя — възкликна тя, докато миеше чиниите след закуска. — Ти нямаш представа колко добре се чувствам! Няма ли да е хубаво, ако може да се задържи така? Струва ми се, че бих могла да бъда образцово дете, ако ме канеха всеки ден на чай. Но, о, Марила, това е и тържествен случай. Толкова се тревожа. Ами ако не се държа прилично? Нали знаеш, аз никога не съм била на чай в свещенически дом и не съм сигурна дали зная всички правила на етикета, макар че откакто съм дошла тук, съм изучила всичко по този въпрос, което се пише в „Семеен вестник“. Толкова ме е страх, че ще направя нещо глупаво, или ще забравя да направя нещо, което трябва да направя. Ще бъде ли прилично да си вземеш за втори път нещо, ако много ти се иска?
— Бедата с тебе, Анн, е, че мислиш прекалено много за себе си. Трябва да мислиш само за госпожа Алан и за това кое би било най-хубаво и най-приятно за нея — каза Марила, улучила за първи път в живота да даде много здрав и съдържателен съвет. Анн веднага разбра това.
— Ти си права, Марила, ще се мъча съвсем да не мисля за себе си.
Очевидно Анн завърши своята визита без сериозни нарушения на „етикета“, защото се върна у дома по здрач под ширналото се високо небе, разкрасено с отминаващ тъмнооранжев и розов облак; беше във великолепно настроение и, седнала на голяма плоча червен пясъчник при кухненската врата и сложила уморената си къдрава глава в скута на Марила, радостно й разказа всичко за чая.