Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
Изпи бирата и погледна часовника. Десет и двайсет. Извади чиста кухненска кърпа от долапа, намокри я обилно, влезе при Сара и й изми лицето. Тя се сепна.
— Тате, какво правиш?
— Помагам на любимата ми дъщеря с вечерния тоалет — обясни усмихнат той.
— Божичко — простена Сара. — Вместо да ми наливаш вода върху лицето, по-добре ми дай да пия.
— Как се чувстваш?
— Изморена. Сънувах те.
— Така ли? Нямаш ли какво по-приятно да сънуваш?
— В момента не. Всъщност беше кошмар. Ти излезе да пазаруваш, но не се върна. Не искам да изчезваш.
— Няма. Ето ме тук.
— Виждам — усмихна се немощно Сара. — И съм ти много благодарна. А ще ме зарадваш още повече, ако ми донесеш вода и ме оставиш да спя.
— Веднага, момичето ми — съгласи се Гунар Барбароти. — Веднага.
19
Денят преди големия празник започна с обилни снеговалежи над Шумлинге и околностите.
Гунар Барбароти се събуди рано. Погледна през прозореца. Посрещна го гледка, достойна за Мурманск. Под сивкавочерното небе бе натрупал дебел слой сняг, а във въздуха се носеше вихрушка. Цареше мъртвешка тишина.
Стана и взе вестника от коридора. Надникна да види как е Сара. Спеше. Беше изпила всичката вода в чашата и половината от гроздовия сок. Гунар си сипа кисело мляко и сок и пак се мушна в леглото. Разгърна вестника.
На шеста страница бе поместен материал, придружен със снимки на Роберт Хермансон и Хенрик Грунт. Отделили им бяха две колонки под кратко и достатъчно красноречиво заглавие: „В неизвестност“.
В кратката статия само се споменаваше, че единият от изчезналите е участвал в небезизвестното предаване „Пленниците на остров Ко Фук“. До момента полицията не разполагала с категорични данни изчезването на двамата мъже да е свързано с престъпление, допълваше авторът на материала.
Гунар Барбароти още не бе разговарял с журналисти. Кой ли е дал информацията на пресата? Сигурно Боргсен или самият Асюнандер. Барбароти се питаше колко време ще мине, докато вечерните вестници надушат историята. Не много, ако се нахвърлят върху случая с обичайната настървеност. Заглавията на жълтите страници ще бъдат доста по-пикантни от „В неизвестност“ — Барбароти не се съмняваше. Госпожа Хермансон, майката на Роберт, изрично го бе помолила за дискретност, но Барбароти не й даде никакви гаранции. Та нали смисълът от обявяването на дадено лице за издирване е именно обществеността да разбере кое е и как изглежда това лице и евентуално да помогне с важни сведения. А обяви ли се цялата тази информация на всеослушание, няма как да се скрие от жълтата преса.
— Невъзможно е да опазим случая от клюкарските издания, а и да го направим, нищо няма да спечелим — опита се да обясни той. — Както и да разсъждаваме, масмедиите имат правото да съществуват и да разпространяват информация. Това има и лоши, и добри страни.
Госпожа Хермансон се съгласи с него, съпругът й — също. Барбароти се надяваше столичните драскачи по жълтите страници да не нарекат Роберт с онзи епитет, който бе лъснал миналия път в доста издания. Молеше се журналистите да се сметнат за прекалено изискани да пътуват до провинцията точно преди Бъдни вечер. А и предаването на Арне Вайсе[29] и коледната програма по телевизията би трябвало да им дадат достатъчно материал за анализ.
Но Гунар не възлагаше големи надежди на тези свои прогнози. Впрочем Вайсе не напусна ли преди няколко години? Изобщо беше ли още жив? Инспектор Барбароти се чувстваше много неосведомен по някои въпроси. Повече вълк, отколкото мобилен телефон, образно казано.
Прочете вестника и се зае да планира деня си. С какво да започне? Прегледа списъка от снощи и реши да остави второто посещение у семейство Хермансон за следобед. По-добре да им даде малко време. Искаше възможно по-скоро да се свърже със сестрата на изчезналия и да се обади в участъка, за да се увери, че не са забравили да му предадат някой важен сигнал от очевидец. Не вярваше колегите му да не се сетят сами, ала кой знае. Ако на дежурната линия отговаря Юнсон, нищо чудно да му съобщи важна информация чак след часове или дори след дни — Барбароти го знаеше от опит. Все пак предстоеше Бъдни вечер и умовете на повечето хора бяха заети с подготовка за празника.
29
Арне Вайсе (р. 1930) — шведски телевизионер и журналист, превърнал се в жива легенда. — Бел. прев.