Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Андромеда [A for Andromeda - bg]
Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Андромеда [A for Andromeda - bg]

Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:

Англия, 70-години на 20 век.
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 86
Перейти на страницу:

Директорът слушаше с едва прикрито нетърпение.

— Това са твои предположения — рече той накрая.

— Не става дума за предположения, Гиърс. Това непременно щеше да се случи, просто не се досетих навреме.

— У теб ли е пропуска ти? — Гиърс го изгледа през святкащите стъкла на очилата си. — Пропускът от сградата на компютъра.

Флеминг изсумтя и зарови из джоба си.

— За него не можете да ме пипнете. Напълно е в ред. — Той подаде пропуска през бюрото, Гиърс го взе, разгледа го и бавно го скъса.

— Това пък защо?

— Не можем да си позволим да ви оставим тук, Флеминг. Повече не можем.

На свой ред Флеминг удари с юмрук по бюрото.

— Оставам в базата!

— Стойте, където си искате, но работата ви с компютъра приключи. Съжалявам.

След като отстрани Флеминг, Гиърс се почувствува по-добре, а когато научи за оздравяването на Андромеда — още по-добре. Той получи от Доней и Хънтър всички възможни подробности относно ензима, а после се свърза по директния си телефон с Уайтхол. Реагираха според очакванията му. Изпрати за Андромеда, разпита я и изглеждаше много доволен.

Да беше преди година-две, Флеминг щеше да се отдаде на пиянство, но сега му липсваше и това желание. Неудържимото влечение, което го бе тласкало към компютъра, сега го държеше вързан в базата и въпреки че сега нямаше никаква работа и никакво право да участвува повече в програмата, той остана там самотен и несигурен — правеше дълги разходки или просто лежеше в леглото си. Беше средата на зимата, но времето бе спокойно и сиво, сякаш таеше някаква драматична промяна.

Около седмица след произшествието — или наказанието, както го наричаше Флеминг — той се връщаше от разходка по хълмовете, когато видя една огромна блестяща кола пред кабинета на Гиърс и докато минаваше покрай нея, от колата слезе нисък набит мъж с плешива глава.

— Доктор Флеминг! — Плешивият вдигна ръка, за да го спре и поздрави.

— Какво правите тук?

— Надявам се, че нямате нищо против — рече Кауфман. Флеминг се огледа, за да види има ли някой наблизо.

— Махайте се! — изрече той.

— Моля ви, хер доктор, не се притеснявайте — усмихна му се Кауфман. — Аз съм на официално посещение. Няма да ви компрометирам.

— Вие не компрометирахте и Бриджър, нали? — Флеминг посочи с глава към портала. — Изходът е натам.

Кауфман отново се усмихна и извади табакерата с пурите си:

— Пушите ли?

— Пуша лекичко — отвърна Флеминг — по ръбовете. Не ме интересува нито едно ваше предложение. Опитайте в съседната сграда.

— Това и правя. — Кауфман се разсмя, пъхна малка пура между зъбите си и ги стисна. — Точно това правя. Спирам ви, хер доктор Флеминг, за да ви кажа, че няма да ви безпокоя повече. Имам други средства — по-добри и много по-честни.

Той се усмихна пак, запали пурата си и без колебание се отправи към кабинета на Гиърс.

Флеминг изтича до отдела за охрана и сигурност, но и Куодринг, и Джуди бяха излезли някъде. Най-накрая успя да се свърже с Джуди по телефона, но докато тя стигне до кабинета на Гиърс, директорът вече изпращаше Кауфман. Изглежда, между двамата царяха най-сърдечни отношения и Гиърс пушеше една от пурите на Кауфман.

— Като бизнесмен ви казвам — говореше Кауфман, — самият процес е без особено значение. Не сме любопитни; важен е резултатът, нали?

— Тук продаваме резултати — на лицето на Гиърс засия усмивка номер едно. Той протегна ръка — Ауф видерзеен.

Джуди наблюдаваше как си стиснаха ръцете и Кауфман се отправи към колата си. Когато директорът се обърна, за да влезе в кабинета, тя го попита:

— Ще ми отделите ли една минута?

Усмивката изчезна от лицето на Гиърс.

— Много съм зает.

— Това е важно. Знаете ли кой е той?

— Казва се Кауфман.

— «Интел».

— Точно така. — Пръстите на Гиърс стиснаха дръжката на вратата.

— На същия този Кауфман доктор Бриджър продаваше… — започна Джуди, но Гиърс безапелационно я прекъсна.

— За случая Бриджър знам всичко.

Джуди чу как колата се отдалечава. Това някак си я накара да почувствува, че работата е страшно спешна: трябваше да му внуши това.

— Беше от «Интел». Те получаваха тайни…

Гиърс се промъкна през вратата:

— От мен не получават никакви тайни — надменно рече той.

— Ама… — Тя го последва без покана и завари Доней да чака тихо в кабинета. Внезапно Джуди се почувствува като натрапница и измърмори някакво извинение на по-възрастната жена.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 86
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)