Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
Директорът слушаше с едва прикрито нетърпение.
— Това са твои предположения — рече той накрая.
— Не става дума за предположения, Гиърс. Това непременно щеше да се случи, просто не се досетих навреме.
— У теб ли е пропуска ти? — Гиърс го изгледа през святкащите стъкла на очилата си. — Пропускът от сградата на компютъра.
Флеминг изсумтя и зарови из джоба си.
— За него не можете да ме пипнете. Напълно е в ред. — Той подаде пропуска през бюрото, Гиърс го взе, разгледа го и бавно го скъса.
— Това пък защо?
— Не можем да си позволим да ви оставим тук, Флеминг. Повече не можем.
На свой ред Флеминг удари с юмрук по бюрото.
— Оставам в базата!
— Стойте, където си искате, но работата ви с компютъра приключи. Съжалявам.
След като отстрани Флеминг, Гиърс се почувствува по-добре, а когато научи за оздравяването на Андромеда — още по-добре. Той получи от Доней и Хънтър всички възможни подробности относно ензима, а после се свърза по директния си телефон с Уайтхол. Реагираха според очакванията му. Изпрати за Андромеда, разпита я и изглеждаше много доволен.
Да беше преди година-две, Флеминг щеше да се отдаде на пиянство, но сега му липсваше и това желание. Неудържимото влечение, което го бе тласкало към компютъра, сега го държеше вързан в базата и въпреки че сега нямаше никаква работа и никакво право да участвува повече в програмата, той остана там самотен и несигурен — правеше дълги разходки или просто лежеше в леглото си. Беше средата на зимата, но времето бе спокойно и сиво, сякаш таеше някаква драматична промяна.
Около седмица след произшествието — или наказанието, както го наричаше Флеминг — той се връщаше от разходка по хълмовете, когато видя една огромна блестяща кола пред кабинета на Гиърс и докато минаваше покрай нея, от колата слезе нисък набит мъж с плешива глава.
— Доктор Флеминг! — Плешивият вдигна ръка, за да го спре и поздрави.
— Какво правите тук?
— Надявам се, че нямате нищо против — рече Кауфман. Флеминг се огледа, за да види има ли някой наблизо.
— Махайте се! — изрече той.
— Моля ви, хер доктор, не се притеснявайте — усмихна му се Кауфман. — Аз съм на официално посещение. Няма да ви компрометирам.
— Вие не компрометирахте и Бриджър, нали? — Флеминг посочи с глава към портала. — Изходът е натам.
Кауфман отново се усмихна и извади табакерата с пурите си:
— Пушите ли?
— Пуша лекичко — отвърна Флеминг — по ръбовете. Не ме интересува нито едно ваше предложение. Опитайте в съседната сграда.
— Това и правя. — Кауфман се разсмя, пъхна малка пура между зъбите си и ги стисна. — Точно това правя. Спирам ви, хер доктор Флеминг, за да ви кажа, че няма да ви безпокоя повече. Имам други средства — по-добри и много по-честни.
Той се усмихна пак, запали пурата си и без колебание се отправи към кабинета на Гиърс.
Флеминг изтича до отдела за охрана и сигурност, но и Куодринг, и Джуди бяха излезли някъде. Най-накрая успя да се свърже с Джуди по телефона, но докато тя стигне до кабинета на Гиърс, директорът вече изпращаше Кауфман. Изглежда, между двамата царяха най-сърдечни отношения и Гиърс пушеше една от пурите на Кауфман.
— Като бизнесмен ви казвам — говореше Кауфман, — самият процес е без особено значение. Не сме любопитни; важен е резултатът, нали?
— Тук продаваме резултати — на лицето на Гиърс засия усмивка номер едно. Той протегна ръка — Ауф видерзеен.
Джуди наблюдаваше как си стиснаха ръцете и Кауфман се отправи към колата си. Когато директорът се обърна, за да влезе в кабинета, тя го попита:
— Ще ми отделите ли една минута?
Усмивката изчезна от лицето на Гиърс.
— Много съм зает.
— Това е важно. Знаете ли кой е той?
— Казва се Кауфман.
— «Интел».
— Точно така. — Пръстите на Гиърс стиснаха дръжката на вратата.
— На същия този Кауфман доктор Бриджър продаваше… — започна Джуди, но Гиърс безапелационно я прекъсна.
— За случая Бриджър знам всичко.
Джуди чу как колата се отдалечава. Това някак си я накара да почувствува, че работата е страшно спешна: трябваше да му внуши това.
— Беше от «Интел». Те получаваха тайни…
Гиърс се промъкна през вратата:
— От мен не получават никакви тайни — надменно рече той.
— Ама… — Тя го последва без покана и завари Доней да чака тихо в кабинета. Внезапно Джуди се почувствува като натрапница и измърмори някакво извинение на по-възрастната жена.