Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Щом болката стигна до замъгленото му от виното съзнание, той се отърси от първоначалното си вцепенение. Следващият удар на Анаис бе посрещнат от дланта в черна ръкавица, която сграбчи китката й. Жената инстинктивно го удари с другата си ръка, но той хвана и нея. Тя се заизвива отчаяно срещу него, внезапно изпитала желание да избяга. Забеляза блясъка в очите му и се уплаши, че е отишла твърде далеч. Той беше много по-едър и силен от Анаис и държеше ръцете й без никакво усилие.
— Пусни ме! — изсъска тя. — Копеле!
Тя видя как тъмните му очи я изгледаха заплашително и се помъчи да се отскубне от хватката му, обаче той изведнъж я вдигна за ръцете и я блъсна в стената с достатъчна сила, че да й изкара въздуха.
— По духовете, Анаис — каза дрезгаво мъжът, — отдавна не си се борила така.
След което я целуна, страстно и грубо, хапейки устните и езика й. Тя се съпротивляваше бясно, сумтейки протестиращо, и той отново я блъсна в стената.
— Сега ще се държиш ли прилично?
— Копеле! — изсъска отново, но този път в гласа й нямаше сила. Той направи крачка назад и я пусна. Духове, колко го мразеше само; обаче в същото време и го желаеше. Единствено сърцето и съзнанието му бяха слаби и глупави; когато се надвесваше над нея по този начин, когато тя стоеше уязвима пред него, можеше да си представи, че той е силният, опасен мъж, какъвто бе искала за съпруг, вместо разглезения безделник, който бе получила.
Добре тогава, защо да не получи поне това удоволствие, което той бе способен да й даде? Нуждаеше се само от тялото му…
Тя изведнъж се хвърли към него, хвана главата му с двете си ръце и заби пръсти в косата му като ноктите на хищна птица, целувайки го толкова грубо, както и той я бе целунал преди малко. Усети виното в дъха му, примесено с някои не толкова приятни неща, ала това изобщо не можа да угаси внезапно пламналата й страст. Той отново я притисна към стената и Анаис зърна животинската похот, изписана на лицето му. Съпругът й не искаше нея — искаше жена, каквато и да е жена. Е, това напълно я устройваше. Тя пък искаше мъж и Дурун щеше да свърши работа… засега.
Сграбчвайки предницата на нощницата й, той я разкъса наполовина само с едно мощно замахване. Тя се опита да се прикрие, но всъщност й беше приятно да чувства неговата сила. Той я тласна към стената, замахна отново и този път свали дрехата напълно от тялото й. Тя стоеше гола пред него — бледото й нежно тяло бе прикрито единствено от сенките, а малките й твърди гърди трескаво се издигаха и спадаха с всяко поемане на въздух. Тогава се хвърлиха на леглото.
Съвкуплението им бе грубо и буйно, като всеки използваше тялото на другия без най-малкия намек за нежност. Анаис разкъса дрехите на съпруга си със същото нетърпение, с което той бе разкъсал нощницата й, и пръстите й пробягаха по стегнатите му мускули и тънкия пласт мазнина, който ги покриваше — следствие на твърде много алкохол и пищни угощения. И двамата бяха безпощадни един към друг — той я пронизваше отново и отново, докато се търкаляха под разкошния балдахин, като всеки се опитваше да доминира над другия. Най-накрая тя успя да го завърти по гръб и той се подчини. Анаис се задвижи по-бързо, възседнала съпруга си — въпреки че беше пиян и имаше многобройни слабости, той все още притежаваше сила отвъд възможностите на повечето мъже и жената я използваше безмилостно. На сутринта отношенията им щяха да си бъдат същите както винаги — щяха да се карат, изпълнени със злост — ала сега, притисната от тежестта на короната и още много други грижи, които едва ли можеше да преброи, тя черпеше с пълни шепи от страстта, от която се нуждаеше така отчаяно, намирайки избавление в нея.
Искаше й се да му каже, че го мрази, ала думите, които извика, когато върховната наслада разтърси из основи телата им, имаха точно противоположното значение.
Четиринадесета глава
Когато се спусна нощта, Асара се отправи на лов.
Бяха пристигнали в пристанището Пелис преди залез слънце, благоприятствани от попътните ветрове. Прибраните платна и стърчащите мачти, поклащащи се в залива, се открояваха на фона на алено-оранжевите пламъци, лумнали на западния хоризонт. Сенките се удължаваха и въздухът бе изпълнен с неприличния звук на чикикиите, които бръмчаха с елитрите си от невидимите си скривалища. Макар че вездесъщите докери и моряци, от които гъмжеше всяко пристанище, се срещаха в изобилие и тук, работата вървеше по-бавно и спокойно, сякаш в уважение пред падащия здрач. Осветени с фенери кръчми и селски дюкянчета бездействаха в зноя на отиващия си ден. Беше време влюбените да се разхождат, хванати за ръце, и да се отдават на сластта си зад спуснатите капаци на прозорците.