Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Смеещия се ручей застина на място.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
— Уби ли го? Сторм затова ли е ядосана?
— Не съм го убил… още. Но ще го убия утре, по залез-слънце зад конюшнята. Сторм ме молеше да не приемам предизвикателството, но щом разбрах кой е той, вече нямаше връщане назад.
— Съпругата ти никога не би трябвало да иска подобно нещо от теб — злобно възкликна Смеещия се ручей. — Твое право е да отмъстиш за смъртта на Лятното небе.
— Сторм не мисли така — отвърна Грейди. — Първият й съпруг загина при престрелка и аз й обещах, че ще избягвам насилието.
— Не може да си й обещал такова нещо! — Смеещия се ручей направо се вцепени. — Ти си Тъндър, племето те уважава заради смелостта ти. Враговете ти се страхуват от теб, защото си ловък и безстрашен. Ти не си създаден за фермер, фермерството е женска работа, неподходяща за воин лакота.
— Времената се промениха, Смеещ се ручей. Индианците вече не са върховните владетели на Запада. Като стадо животни ги вкараха в резервати, побиращи два пъти по-малко хора. Правя това, което смятам за най-добро за себе си и за семейството си.
— Но ти си нарушил обещанието си, Тъндър — напомни му Смеещия се ручей. — Утре по залез най-сетне смъртта на Лятното небе ще бъде отмъстена.
— И аз ще съм загубил съпругата си — мрачно рече Грейди.
— Сторм не е жена за теб и никога не е била.
— Това решавам аз — отсече Грейди и отправи към къщата поглед, изпълнен с безнадеждност. — Иди помогни на Сторм за вечерята. Няма да обсъждаме брака ми.
Вечерята беше тъжна гледка. Сторм изчака всички да се нахранят и едва след това седна и тя. После се затвори в спалнята и за първи път, откакто се ожениха, заключи вратата. Грейди побесня от гняв и унижение. Усети погледа на Тим върху себе си и разбра, че ако не съумее да събуди у съпругата си подобаващо уважение, синът му ще го презира. Убеждението, че Смеещия се ручей вече го смята за глупак, го накара бурно да реагира на умишленото предизвикателство на Сторм. Вдигна крак и с добре прицелен ритник с ботуша отвори тънката врата.
Вратата отхвърча навътре, Сторм подскочи, и с изумление се обърна към Грейди. Обзе я страх. Свиреният израз на Грейди я накара да отстъпи, сложила ръка на гърлото си. Познаваше го като сприхав човек, но сега тя беше станала обект на гнева му. Разтреперана го проследи как намести вратата и я затвори. Когато се обърна да я погледне, тя потисна страха си, вирна брадичка и отвърна на погледа му с всичката смелост, която успя да събере.
— Друг път не се опитвай да се заключваш в спалнята ни — проскърца гласът му. — Няма да позволя да ме правят на глупак пред сина ми.
— Трябваше да помислиш за това, преди да приемеш предизвикателството на оня главорез.
— Нямах избор — рязко отвърна той.
— Имаше две възможности. Можеше да го подминеш.
— Знаеш защо приех двубоя с Бул.
— Знам, но това нищо не променя. Ти наруши обещанието си.
— Не съм се надявал, че ще срещна някой от убийците на Лятното небе. Оттогава минаха няколко години.
— Помисли, Грейди, помисли си какво ще причини това на сина ти — умоляваше го Сторм. — Ако не те е грижа за моите чувства, помисли за Тим.
— Късно е за мислене, Сторм. Утре по залез ще се срещна с Бул и ти не можеш да ме разубедиш. Лягай си, скъпа.
— Няма да спя с теб.
— Казах да си лягаш. Няма да те докосна, ако за това се тревожиш. Утре, след като добре премислиш всичко, ще се чувстваш другояче.
— Никога!
Сторм не можа да заспи. За първи път в живота си беше толкова уплашена. Мисълта да загуби Грейди я ужасяваше. Колко пъти ще трябва да оплаква любими същества? Предупреди го, че ще го напусне, ако не се откаже от това безумство, и сега не може да капитулира. В края на краищата, нейният инат не е по-малък от неговия. Ако той настоява да се изправи срещу Бул, тя няма да е тук, когато се върне. Доста глупаво бе от нейна страна да повярва, че Грейди е готов да зареже насилието. Щом веднъж е нарушил обещанието си, следващият път ще му бъде още по-лесно, и пак, и пак… А нещата ще стигнат дотам, че тя ще се страхува да отиде в града с мъжа си, защото току-виж изскочил някой жаден за слава скитник, който да предизвика Грейди.
На зазоряване Грейди стана и скоро след това излезе. Сторм чу далечни изстрели и разбра, че той се упражнява за вечерта. Бул сигурно е прав в предположението си, че Грейди е позагубил уменията си през последните месеци, помисли си Сторм, иначе той едва ли би се упражнявал по това време. Мисълта не беше никак успокоителна.
Грейди не се прибра за обяд и Смеещия се ручей му занесе храна. Когато се върна, отиде при Сторм и запита:
— Защо му причиняваш това? — гласът й преливаше от обвинение.