Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Защо? — попита може би за стотен път Демиън. — Кажи ми поне една разумна причина, поради която си поела този безсмислен риск и си направила опасността още по-голяма! Защо ти беше нужно това предизвикателство?
— Онази нощ не помислих за това — призна тихо тя и му се усмихна с надеждата да го успокои. — Тогава гледах на нещата по друг начин. Но станалото — станало. Колкото и да ме укоряваш, не можеш да промениш нищо. Признавам, че думите ти звучат убедително, но вече нищо не може да се направи. — Устата й се накъдри в дяволита усмивка. — Искаш ли да изпием по чаша бургундско? Отлично е, уверявам те. А и е крайно време да опиташ яденето. Положих толкова усилия да го приготвя…
Храната беше наредена на обърнато сандъче, застлано с колосана карирана покривка. Прашна бутилка стоеше до голяма чиния с фаршировани раци, кошничка прясно опечен хляб, купичка с масло и друга с череши.
— Раците са прясно уловени и аз лично ги приготвих за теб — обясни тя и наля гъстото червено вино в две чаши. — Ще вдигнете ли тост, милорд?
Никак не му се искаше да спре — гневът му беше напълно оправдан, но не можа да устои на очарователните й трапчинки.
— За какво да пия, Мери Трелоуни?
— За примирие? — предложи с усмивка тя. — Или може би за любовта? — Косата беше разпусната по гърба й и тя носеше една от простите пъстри рокли, които той предпочиташе пред ужасните чували от вълна или сатен, които тя обличаше за пред обществото. Роклята имаше прилично деколте, тесни ръкави, закопчани на китките, а талията беше пристегната с широк колан. Босите крака под полата допълваха впечатлението за младост и невинност на фона на провинциалната простота — ако не бяха дяволито бляскащите очи и извитите ъгли на устата. Очевадно тя не се беше трогнала ни най-малко от обвиненията, с които я бе засипал.
Ръдърфорд въздъхна примирено.
— Е, добре, пия за любовта — вдигна чашата си той. — И пак в името на любовта те питам, Мери, няма ли най-после да се откажеш от тази лудост?
— Не мога — обясни спокойно тя. — А и съм на мнение, че безумни са само онези дела, които не са нужни. По какъв друг начин бих могла да постигна целите, които съм си поставила? Искам Пенденис отново да бъде моя неприкосновена собственост, искам да изплатя всички дългове на съпруга си и да мога спокойно да се грижа за братята си. Без пари не могат дори да завършат училище.
— Тогава се омъжи за мен — почти извика той, остави чашата си на импровизираната масичка и посегна към ръцете й.
Мередит поклати глава.
— Това не е решение, Демиън. Няма да се омъжа за никого само защото искам да се отърва от проблемите си.
— Не съм казал това! — Той взе чашата от ръката й и я сложи до своята. — Омъжи се за мен от любов. Аз те обичам и ти ме обичаш — нали така ми каза?
— Само в романите на мисис Радклиф любовта побеждава всички житейски несгоди, милорд — усмихна се Мередит, надявайки се думите й да не са прозвучали твърде остро. — Онова, което имаме ние, е само приключение, което никога няма да стане нещо повече. Само си помисли кой си ти и коя съм аз. Никой от семейство Кейли не би се оженил за момиче от семейство Трелоуни. Да не говорим пък за контрабандистка.
— Когато се омъжиш за мен, ще престанеш да бъдеш контрабандистка, а пък оплакванията от произхода ти прозвучаха глупаво. Нямам никакво намерение, нито изпитвам потребност да търся изгодна партия за женитба. Единственото, което ме смущава у теб, Мери Трелоуни, е склонността ти към незаконни приключения!
— Аз съм си авантюристка по душа и това няма да се промени. — Мери не беше съвсем сигурна, че казваше истината, но заради самия него трябваше да го убеди, че аргументите му куцат. — Ти беше нещастен, скучаеше…
— Стига толкова! — Той дръпна ръцете си като опарен. — Ти ме обиждаш, Мери. Няма да седя пред теб и да слушам, че чувствата ми към теб са се породили единствено от скука и гняв заради прекъснатата ми кариера в армията! — Той скочи, обърна й гръб и закрачи към изхода на пещерата.
Мери огледа тъжно уютната пещера. Малката маса, пъстрото легло от дюшек и възглавници, които беше донесла от павилиона, вкусната храна, която бе приготвила с ликуващо от страст сърце, всичко това беше придобило истинския си вид — достойни за съжаление напъни на едно малко момиче, което си играеше в страната на фантазиите. Беше глупаво да вярва, че Демиън ще се задоволи да участва в играта й, без да поиска повече. Той не живееше два различни живота, както бе свикнала тя, не можеше да играе две различни роли. Истината беше, че понякога и тя самата не знаеше коя е в действителност. Тя бе започнала тази любовна връзка като разширение на пиесата, в която играеше главната роля, като още една гара в играта. Само ако продължеше да гледа на връзката им по този начин, можеше да забрави реалността и да потисне болката, която я измъчваше все по-силно; защото този антракт щеше да бъде много кратък.