Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Тогава какво се е объркало? — попита Хари. — Защо любовният елексир е спрял да действа?
— Отново, място за предположения, — каза Дъмбълдор, — но вярвам, че Меропе, която е била много влюбена в съпруга си, не е могла да понесе да го задържа с магически средства. Смятам, че сама е направила избора да спре да му дава елексир. Може би, след като е била толкова лудо влюбена, е била убедена, че той също ще се влюби в нея. Може би е мислела, че ще остане заради бебето. Ако е така, сгрешила е и в двата случая. Той я е изоставил, не я видял никога вече и също така никога не се е занимавал с това да разбере какво се е случило със сина му.
Небето навън бе индигово синьо и лампите в кабинета на Дъмбълдор изглеждаха сякаш светеха повече от преди.
— Мисля, че това е достатъчно за тази вечер, Хари. — каза Дъмбълдор след минута-две.
— Да, сър. — каза Хари.
Той се изправи, но не си тръгна.
— Сър, важно ли е да знаем всичко това за миналото на Волдемор?
— Мисля, че е много важно. — каза Дъмбълдор.
— И то… то има ли нещо общо с предсказанието?
— Има много общо с предсказанието.
— Точно така. — каза Хари, малко объркан, но също така успокоен.
Обърна се, за да си тръгне, но му хрумна нов въпрос и той се обърна отново:
— Сър, позволено ли ми е да кажа на Рон и Хърмаяни всичко, което ми казахте?
Дъмбълдор се замисли за момент и каза:
— Да, мисля, че господин Уизли и госпожица Грейнджър са се доказали като хора, на които може да се има доверие. Но, Хари, ще те помоля да ги помолиш да не казват това пред никой друг. Не би била добра идея целият свят да разбере колко много знам или предполагам за тайните на Лорд Волдемор.
— Не, сър, ще се погрижа да бъдат само Рон и Хърмаяни. Лека нощ. — Той се обърна отново и бе почти на вратата, когато го видя. На масичките с витиевати крака, по които имаше толкова много чупливи сребърни инструменти, седеше грозен златен пръстен с голям, напукан, черен камък. — Сър, — каза Хари, гледайки го, — този пръстен…
— Да? — каза Дъмбълдор.
— Вие го носехте, когато посетихме професор Слъгхорн онази вечер.
— Така е. — съгласи се Дъмбълдор.
— Но не е ли това… сър, не е ли това същият пръстен, който Марволо Гаунт показа на Оджън?
Дъмбълдор наведе глава:
— Съвсем същия.
— Но как така…? Винаги ли сте го имали?
— Не, придобих го съвсем наскоро. — каза Дъмбълдор. — Всъщност, няколко дни преди да дойда и да те взема от леля ти и чичо ти.
— Това е по времето, когато сте си наранили ръката, нали, сър?
— Да, по това време, Хари.
Хари се поколеба. Дъмбълдор се усмихваше.
— Сър, как точно…?
— Твърде е късно, Хари! Ще чуеш историята някой друг път. Лека нощ.
— Лека нощ, сър.
11. Помощта на Хърмаяни
Както Хърмаяни бе предрекла, свободното време в програмата на шестокурсниците не беше за блажена почивка, както се бе зарадвал Рон, а време, за да се опитат да наваксат с огромните купчини домашни, които бяха започнали да се трупат. Не само че учеха, като че ли имаха изпити всеки ден, но и самите уроци изискваха повече от всякога. Хари едва разбираше половината от това, което професор Макгонагъл им казваше и дори на Хърмаяни се наложи да я помоли да повтори указанията един-два пъти. Невероятно и за нарастващо възмущение на Хърмаяни, най-силният предмет на Хари внезапно бе станал Отвари, благодарение на Нечистокръвния принц.
Безмълвни заклинания се очакваха не само по Защита срещу Черните изкуства, но също и по Вълшебство и Трансфигурация. Хари често гледаше съучениците си в общата стая или по време на ядене, виждайки ги с лилави лица, втренчени все едно бяха взели свръх доза U-No-Poo, но той знаеше, че те се опитват упорито да направят магия без да казват заклинанието на глас. Беше успокоително да се излезе навън в оранжериите, където по Билкология се занимаваха с най-опасните досега растения, но поне можеха да проклинат на висок глас, ако Venomous Tentacula ги изненадаше неочаквано зад гърба им.
Едно от последствията на огромното претоварване и безумните часове в упражнение на безмълвни заклинания беше, че Хари, Рон и Хърмаяни засега не бяха намерили време да отидат и да посетят Хагрид. Той престана да идва да се храни на масата на учителите, което бе лош знак, и в малкото случаи, когато се разминаваха по коридора или навън, мистериозно не успяваше да забележи или чуе поздравите им.
— Трябва да отидем и да му обясним. — каза Хърмаяни, гледайки към огромния празен стол на Хагрид на масата на учителите следващата събота по време на закуска.
— Тази сутрин са приемните изпитания по куидич! — каза Рон — И трябва да упражняваме заклинанието Агуаменти за Флитуик! Както и да е, какво точно да му обясним? Как ще му кажем, че мразехме тъпия предмет?