Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Птоломей — отговорих със сериозен глас, — позволи ми да ти обърна внимание, че тя е много по-опасна от който и да било лъв. Освен това, ако не желаеш да комплицираш още повече работите, по-добре ще бъде, ако спазваш старческите си навици и я оставиш на мира. Искам да кажа, че Оливър е влюбен в нея.
— Разбира се, че е. Никога не съм очаквал друго нещо, но какво общо има това? Защо да не бъда влюбен в нея и аз? Въпреки че, признавам — добави той тъжно, като оглеждаше закръглените си форми, — шансовете са на негова страна, освен това е започнал и пръв.
— Наистина, Птоломей. А и тя е влюбена в него. — И му разказах какво бяхме видели в Гробницата на Царете.
Първо той се изсмя гръмогласно, но след това, като размисли, се възмути страшно:
— Смятам, че е скандално от страна на Оливър да ни компрометира по този начин… щастливото куче! Тези егоистични любовни авантюри ще ни донесат безкрайни неприятности. Много е вероятно, Адамс, ние с теб да стигнем до печален край единствено поради това, че този млад човек има еротични наклонности. Само си представи как той зарязва работата, за да хукне подир една хубава, кръглолика еврейка, в случай, че е еврейка, защото кръвта й досега трябва значително да се е смесила, и ако първата Савска царица, ако тя е съществувала, е била етиопка. Като приятел, който може да му бъде баща, ще говоря много сериозно с него.
— Добре извиках аз подире му, докато той изкуцукваше навън, за да си вземе банята, — само че, ако си умен, не говори на Македа, може да разбере погрешно мотивите ти, ако продължаваш да се взираш в нея, както го направи вчера.
Същата сутрин бях призован да прегледам принц Джошуа и да превържа раните му, които, макар и несериозни, бяха болезнени. В момента, когато влизах при него, забелязах промяна на лицето му. Както и всички ние, бях смятал този човек за прост самохвалко и вятърничав тръбач на собствената си тръба, както го характеризираше Оливър. Сега имах предчувствието за истинския му характер, което ми подсказва, че е много упорит и амбициозен човек, който не се спира пред нищо.
Когато направих за него нужното и го успокоих, че няма за какво да се страхува от раните си, той каза:
— Лекарю, желая да разменя няколко интимни думи с вас.
Аз се поклоних и той продължи:
— Детето на Царе, наследствен владетел на тази страна, противно на препоръките на нейния Съвет, е сметнала за целесъобразно да ангажира вас и вашите другари неверници да нанесете с вашите възможности щети на нейните древни неприятели фунг. Тя ви е обещала богата награда, ако успеете. Макар да се смятате за велики мъже — и може би сте такива във вашата страна, обаче тук сте само слуги, както всички други наемници, които бихме сметнали за необходимо да ангажираме.
Тонът му беше толкова обиден, че и да беше по-разумно да си замълча, не се въздържах да не го прекъсна:
— Използувате тежки думи, принце — казах аз. — Нека тогава да ви обясня какво е истинското заплащане, за което се трудим и подлагаме на рискове. Моето е надеждата да си възвърна сина, който е роб на вашите неприятели. Това на капитан Орм е стремежът за приключения и битки, тъй като е богат човек в родината си и не се нуждае от по-нататъшно забогатяване. Това на онзи, който когото наричаме Черни Прозорци, но чието име е Хигс, е чистата любов към науката. В Англия и из целия Запад той е прочут с познанията си по измрели народи, езиците и обичаите им. Предприел е такова ужасно пътуване, за да ги изучи тук. Колкото за Куик, това е човек на Орм, когото познавал от детинство, служил с него на война. Той дойде тук, за да бъде с господаря си, когото обича.
— А! — подхвърли Джошуа. — Слуга, човек без чин, който въпреки това се осмелява да заплашва мен, първият принц на абати, в лицето.
— Пред лицето на смъртта всички хора са еднакви, принце. Вие действувахте по начин, който можеше да доведе господарят му, решил се на отчаяно дело, до непростима гибел.
— А какво ме интересува отчаяните постъпки на господаря му, лекарю? Виждам, че придавате голямо значение на такива неща и мислите, че тези, които ги извършват, са велики и прекрасни. Е добре, ние не го правим. Няма нито един дивак между варварските фунг, който не би извършил всичко, което, прави вашият Орм, даже повече, само защото е дивак. Обаче ние сме цивилизовани, ние сме мъдри и знаем по-добре какво да правим. Животът ни е даден, за да му се наслаждаваме, а не да го захвърлим или загубим на върха на сабя, независимо, че вие бихте ни нарекли страхливци.