Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Знаех си, че си ти и водиш чужденците. Тази жена ли ще е моя наставница? Как се казва? Ти харесваш ли я? Какво видя в равнините? Истина ли е, че там има цъфнали цветя през цялата година? Зърнахте ли някой от друга раса, докато идвахте насам? А някакъв подарък носиш ли ми? Казвай де, кои са тези хора? И що за порода коне яздят?…
— По-кротко, Дорилис — разнесе се укорително дълбок бас. — Гостите наистина ще си помислят, че са попаднали сред планински варвари, ако продължаваш да бърбориш като зле дресиран галимак! Пусни брат си и поздрави гостите, както подобава на една дама!
Момичето се пусна от врата на Донал, но го хвана за ръката и той се освободи полека, за да прегърне господаря на Алдаран.
— Скъпо момче, много ни липсваше. А сега ще ни представиш ли почетните гости?
— Рената Лейние, леронис от Кулата Хали.
Тя направи дълбок реверанс.
— Госпожо, присъствието ви е чест за нас. Позволете да ви представя моята дъщеря и наследница Дорилис от Рокрейвън.
Момичето сведе поглед, когато се поклони.
— С’дия шая, домна — изрече свенливо.
После Михаил представи Маргали.
— Нашата леронис, която се грижи за Дорилис още от раждането й.
Рената се взря във възрастната жена. Въпреки бледото крехко лице, сивеещата коса и бръчките долови несъмнена сила на духа. „Щом момичето е под грижите на леронис от първия си ден, а господарят на Алдаран смята, че има нужда от по-строг надзор и възпитание… боговете да са ни на помощ, но какво всъщност застрашава живота на това чаровно дете?“
Представен от Донал, Аларт се поклони на застаряващия мъж. Когато вдигна очи към дом Михаил, внезапно го изпълни увереност, че отдавна познава това лице — и от виденията, и от сънищата си. Изпълни го странна смес от привързаност и страх. Този планински владетел някак държеше в ръцете си съдбата му, но Аларт в момента съзираше само сводеста зала от бял камък, като в параклис, трепкащи пламъци… и изпита миг на безпросветно отчаяние. Пак се насили да прогони нежеланите и объркващи картини, докато не успее да направи разумен избор между вариантите на бъдното.
„Моят ларан е безполезен, не получавам от дарбата си нищо, освен тревоги!“
Поведоха ги през замъка към отредените им покои и Аларт се усети, че се озърта неспокойно за онова сводесто помещение, където щяха да се разгорят пламъците на трагедията. Разбира се, не го видя. Вече се питаше дали изобщо в крепостта Алдаран има такова място. Всъщност можеше да се намира къде ли не по света… или пък никъде, освен във въображението му, напомни си той горчиво.
15
Рената се събуди, щом усети чуждо присъствие, и видя хубавото детско лице на Дорилис да наднича иззад една завеса.
— Извинявайте, домна, събудих ли ви?
— Така изглежда. — Рената примига, опитваше се да задържи смътните парчета от разпадащия се сън — огън, криле на планер, Донал… — Няма значение, дете. Лусета щеше да ме събуди скоро, за да сляза навреме за вечеря.
Момичето седна на края на леглото.
— Беше ли пътуването ви много уморително? Надявам се скоро да се възстановите.
Жената се усмихне неволно на тази смес от детска непосредственост и учтивост.
— Говориш каста много добре. Често ли използвате езика по вашите земи?
— Не, но Маргали е била дълго в Тендара. Настояваше и аз да го науча добре, за да не ме наричат планинска варварка, ако посетя някога равнините.
— Чудесно се е справила, произношението ти е безупречно.
— И вие ли, вей леронис, се обучавахте в някоя Кула?
— Да. И не е нужно да се държиш толкова официално с мен — настоя Рената, изведнъж обзета от симпатия към момичето. — Наричай ме братовчедка или сродница, както ти харесва.
— Братовчедке, изглеждаш ми твърде млада, за да си вей леронис.
— О, започнах, когато бях горе-долу на твоята възраст…
Запъна се, защото момичето все пак се държеше прекалено детински, а външността й подсказваше, че трябва да е на четиринадесет или петнадесет години. Щом щеше да обучава тази благородническа щерка, най-добре беше веднага да сложи край на търчането из двора с разпусната коса и на невъздържаното врещене. За миг й се мярна мисълта, че детето може дори да е със засегнат ум.
— Всъщност на колко години си… на петнадесет?
Дорилис се закиска и врътна глава.
— Всеки ми дава толкова, като ме погледне за пръв път, а пък Маргали ден и нощ ми досажда, защото голямо момиче като мен не бивало да прави това или онова. Но аз съм само на единадесет. Ще навърша дванадесет през следващата жътва.
Рената беше принудена набързо да промени представите си. Значи нямаше работа с недорасла и небрежно отгледана млада девойка, а с твърде самонадеяно и умно дете. Може би за Дорилис беше голяма беда, че изглеждаше по-възрастна, защото всеки би очаквал да има опит и разсъдливост, с каквито едва ли би се отличавала засега.