Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Ръката й се сви в юмрук.
— И аз мога да се откажа от всичко това, Люсиен. Мога. — Гласът й звучеше уплашено и детински. Сърцето го заболя за нея, не от любов, а защото някога бяха споделяли толкова неща.
— Наистина ли можеш, Памела?
— Ако ми помогнеш.
— Това не се прави с помощ или заради някой друг. Трябва ти да го желаеш, скъпа.
Тя отдръпна ръката си и го изгледа ядосано.
— Ти имаш жена, която ти помага да станеш по-добър, нали? Ще отречеш ли, че жена ти, въпреки че е толкова грозна и невзрачна, е причината за този твой копнеж по почтеност?
— Клара не знае нищо за нас двамата. Признавам, че искам да съм по-добър, за да я задържа, но също и по собствено желание. Уморен съм от всичко това, Памела. От лъжите и игричките — не искам да имам вече нищо общо с тях, а също и с теб.
Тя поклати глава.
— Не, Люсиен — прошепна тя. — Моля те. Имам нужда от теб.
— Пожертвах три години от живота си, за да бъда заедно с теб. Може би и ти си направила същото, за да си с мен. Но сега — край.
— Ти си глупак — избухна тя. — Тя не го заслужава, Люсиен. Тя ще те подлуди както майка ти е подлудила твоя баща. Знаеш, че съм права.
— И така да е — каза той и наведе глава. — Аз поемам риска.
— Тя дори не е хубава. Тя е едно нищо. О, Люсиен — тя протегна умолително ръка към него, — не можеш да желаеш нея, след като можеш да имаш мен. Не можеш да искаш да…
Той я хвана за ръката.
— Напротив, искам го, Памела. И желая нея. Разбери го добре. За онова, което ни свързваше, ти дължа известна благодарност, но не и повече. Не ме разбирай погрешно, но ако й причиниш нещо, прескъпо ще си платиш.
— Люсиен…
— Разбра ли ме, Памела? — настоя той. — Остави я на мира. Не ме превръщай в свой враг. Знаеш по-добре от всяка друга какво значи това.
Тя се отскубна и извърна глава.
— Щом си решил, навярно ще трябва да го приема. Но съм убедена, че си глупак. Не забравяй какво ти предложих днес, Люсиен Брайланд. Нещо, което не съм предлагала никога на никой друг мъж.
— Не приемам лекомислено нищо от онова, което си казала или сторила тази нощ. — Тя не беше говорила за любов, но онова, което каза, й бе струвало големи усилия. Знаеше, че отказът му дълбоко я нарани. За съжаление Памела не беше от много емоционалните жени. Колкото и да я съжаляваше, знаеше, че тя ще поиска да си отмъсти.
— Ние не можем да се разделим като приятели — заяви тя. — Ти го знаеш.
— Да, така е, защото знаем твърде много един за друг.
— Следователно сам си си виновен. Не казвай никога, че виновна съм била аз.
— Колко драматично! — измърмори той. — Никак не ти прилича, Памела.
— Ще видим — обърна се тя със зла усмивка към него. — Донесох тази вечер малък подарък за съпругата ти.
— Колко мило — каза той с учтиво спокойствие, но всъщност изтръпна. Това беше началото. Цената, която щеше да плати за всички свои грехове, задето толкова време е бил съмишленик на Памела. Надяваше се само да успее да опази Клара от последиците от своите идиотщини.
— Ами да — продължи Памела с още по-широка усмивка. — Твой приятел, когото срещнах случайно в Бауд Клакстън. — Тя му даде време да осъзнае името на игралния вертеп, преди да продължи. — Андрю Блейксли. Можеш да си представиш изненадата ми да се запозная в подобно заведение с толкова благороден млад мъж, но ние станахме приятели.
Люсиен можеше да си представи срещата. Памела сигурно е планирала грижливо всичко и го е осъществила. Колкото и малко да познаваше Блейксли, дожаля му за момчето, допуснало да го хванат в такава мрежа.
— Никога не си ми казвал, че е толкова привлекателен мъж — продължи Памела. — За сметка на това твоите описания на мечтите му за Клара са били винаги малко… поукрасени. Офицерската униформа му стои много добре. Сега той е капитан Блейксли. Герой от войната. Съпругата ти сигурна ще бъде много впечатлена.
Той изпита силна болка при представата, че Клара може отново да срещне някогашния си ревностен обожател. Нетърпеливото желание да се върне при жена си стана непреодолимо. Памела го наблюдаваше внимателно, за да види как ще реагира.
Люсиен събра с ленив жест ръцете си зад главата.
— И аз имам малък подарък за теб, скъпа, макар да се боя, че още не мога да ти го дам.
Тя присви очи.
— Какво е?
— Мисля, че ще го намериш, когато се прибереш вкъщи — усмихна се той. — А сега ме извини, ако обичаш.
Тя се опита да му препречи пътя.
— Какво е то, Люсиен? Какво си направил?
Той мина покрай нея, запътен към светлините и музиката. Тя го следваше отблизо.
— Люсиен!
— Мадам — каза той, — признавам, че сега сме от два противоположни лагера, но бих искал да ви помоля да се придържате към следното правило: ако не бъдете учтива с мен, просто няма да ме познаете.