Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
— Напълно те подкрепям, но нещата не са толкова лесни, колкото изглеждат. О, и още нещо. Вчера ми се обади кметът на града. Съобщи ми, че сенатор Брайън Уейлан го помолил да те отстраним от разследването и да го възложим на друг детектив.
— По дяволите, за какъв се мисли този Уейлан? — Ив скочи на крака. — Какво общо има някакъв затлъстял политик с моята работа?
— Сенаторът е поддръжник на Американския лекарски съюз. Синът му е лекар и работи в чикагската клиника „Нордик“. Той смята, че провежданото от теб разследване и разгласата в медиите опетнява честта на лекарите и дори може да предизвика паника сред гражданите. Управата на съюза е сериозно обезпокоена от случилото се и иска да проведе свое разследване.
— Не се и съмнявам, след като е ясно като бял ден, че един от колегите им е убиец. Няма да се откажа от разследването, сър. Възнамерявам да заловя престъпника.
— Знай, че членовете на медицинската общност ще откажат да ти съдействат — продължи командирът. — Вероятно политиците ще упражнят натиск и върху нашия отдел, за да прикрием резултатите от проучванията ти. — Уитни се намръщи, сетне лицето му отново стана безизразно. — Искам колкото е възможно по-бързо да приключиш този случай, Далас. Не желая да се занимаваш с колегиални… дрязги. Ето защо те моля да ми позволиш да се заема с Бауърс.
— Не беше нужно да ми го казвате. Знам кое е по-важно.
— Добре. И още нещо — забранявам до второ нареждане да се съобщава каквато и да било информация на медиите. Не желая да научават дори и най-незначителната подробност. За хода на разследването ще докладваш лично на мен или ще ми изпращаш кодирани рапорти.
— Нима мислите, че имаме шпионин в отдела?
— Мисля, че хората от Вашингтон проявяват необичаен интерес към работата ни. От този момент информацията по случая ще се смята за строго секретна — до нея ще имаме достъп само хората от екипа — ти и аз. Повтарям, всички сведения трябва да бъдат кодирани, никакви изявления пред медиите. Нямаме време за губене, Далас.
Дванайсета глава
— Ако сега се намирах в нашия отдел, щях да получа данните два пъти по-бързо, отколкото от този архаичен компютър, който сигурно е бил в Ноевия ковчег.
— Но сега си в отдел „Убийства“, Макнаб.
— Не е необходимо да ми го напомняш. Щом искаш пълните данни за жертвата в Лондон, ще ти ги предоставя. Все пак аз съм специалистът по електронна обработка на информацията.
— А пък аз съм сътрудничка на лейтенант Далас, която се занимава с разследването… Отдръпни се, престани да ми дишаш в лицето.
— Миришеш прекрасно, сладурче.
— След пет секунди ще ти разбия носа и вече не ще можеш да правиш тъпи комплименти.
Ив стоеше на прага на канцеларията си и докато ги слушаше, й идваше да скубе косата си от отчаяние. Членовете на нейния „екип“ се караха като петгодишни хлапета, останали сами вкъщи.
Бог да й е на помощ, ако трябваше да разчита на тях.
Когато влезе, двамата гневно се измерваха с погледи. Щом видяха Ив, гузно се отдръпнаха и се престориха на ни лук яли, ни лук мирисали.
— Почивката свърши, деца. Пренасяме се в залата за съвещания. Фийни ще дойде след няколко минути. Искам информацията по всички случаи да бъде сравнена до края на работното време. Трябва да пипнем мръсника преди да е обогатил колекцията си.
Тя побърза да излезе, а Макнаб доволно се усмихна и възкликна:
— Майчице, колко ми харесва да работя с нея! Мислиш ли, че отново ще ръководим операцията от дома й? Рурк има най-страхотните играчки в квартала.
Пийбоди се залови да събира дисковете и папките и поучително заяви:
— Ще работим където нареди лейтенант Далас. — Изправи се, сблъска се с него и нервите й не издържаха. Втренчи се в игривите му зелени очи и промърмори: — Престани да ми се мотаеш в краката, Макнаб.
— Старая се да ме забележиш. Между другото, как е Чарли?
— Чарлс е много добре, но изобщо не ти влиза в работата да се интересуваш от него — изсъска Пийбоди. — А сега размърдай кльощавия си задник и се махни от пътя ми! — Блъсна го с лакът и изпита удоволствие, когато чу как той изстена от болка.
Макнаб въздъхна и потърка удареното място, сетне промълви:
— И все пак си падам по теб, сладурче. Бог знае защо, но те харесвам.
Ив нетърпеливо крачеше из залата за съвещания, опитвайки се да забрави за оплакванията на Бауърс. Беше сигурна, че ако още няколко минути мислено ругаеше онази противна жена, щеше да я запрати в някое далечно ъгълче на съзнанието си, като в тъмна килия. „Ще я заключа там с няколко плъха и с парче плесенясал хляб“ — каза си тя и се усмихна. Пое си дълбоко въздух и заговори на Пийбоди, която току-що беше влязла: